Юнското слънце още от рано подсказа, че денят ще бъде топъл и приятен. От сутринта птички огласяха простора и на душата ми ставаше леко, леко, сякаш се издигах на горе към облаците и изпадах в безтегловност.
Обичах да ходя на ранчото, там има всичките удобства от които се нуждае човек, а на близо реката доставя такова удоволствие, хем за риболов, хем за къпане. От двата й бряга, красиви ливади, които по това време на годината се усмихваха с разцъфнали цветя и чай, много, много чай.
Той допълнително усилваше ароматът, който насищаше простора и навлизаше като упойка в белите дробове. Усещането, че си сред чисти и ароматни билки, те кара да вдишваш без умора, да поемаш с пълно гърди, изкуството на природата. Понякога с часове съзерцавам ленивите вълнички на реката, които нежно погалваха облите камъни по дъното, после подскачаха и се вливаха в близкото вирче. Слънцето все по силно започна да препича, но този ден бях решила да отида отсреща в ливадата и да набера чай, преди да дойдат турист ...