Истинското име на Лабаджанов
Лабаджанов ме чакаше пред кантората, почти винаги бит и насинен, но винаги с бодър дух и огромната енергия на луд, който обича до бой България. Сам се бе нарекъл “Ботев” и не позволяваше да го наричат другояче, не само защото беше от Козлодуй и не само защото знаеше наизуст всичките му стихове. Той беше див и прям и с огромно чувство за справедливост.
Лабаджанов беше едър и физически силен човек, с кръгло лице и ботевска брада, само очите му гледаха неистово в теб и пръстите му бяха като клещи, когато стиснеха ръката ти.
Беше времето на явната корупция и мутровщината, когато безнаказано пребиваха или застрелваха човек за пари или сфери на влияние. Сиво и мъгливо време, без капчица саможертва.
Лабаджанов обаче ходеше из Козлодуй и Враца, по пътищата и пътеките на Ботева и оправяше света. Нямаше кмет или общински съветник, президент или депутат, до когото да не беше писал и далавера, която да не бе разобличил. Пъхаше си вечно разбития нос навсякъде, където на ...