15.01.2007 г., 14:25

История...

1.5K 0 1
3 мин за четене

 История....

 

Еми беше нежно създание, прекрасна съпруга, майка и жена. Носеща в себе си заряд от чувственост и чар, привлякла погледите на много мъже. Душата й копнееше за нежност и внимание. Отдадена на служебните си задължения и семейството, тя не усещаше как животът й върви само в една посока... еднообразно... До деня, в който  тя срещна Него.

 Беше прекрасен, слънчев,  пролетен ден . Еми вървеше по улицата, угрижена от собствените си проблеми и замечтана... И така унесена, без да иска се сблъска с Него. Притесни се, изпусна чантата си и объркана започна да се извинява за невниманието си. Мъжът, с мил поглед и усмивка пое вината върху себе си, и за да компенсира неудобството от възникналата ситуация, я покани да изпият по  чашка  кафе. Разговаряха, смееха се и погледите им се срещтаха...

Последваха обаждания, срещи... Еми осъзнаваше, че странно чувство изпълва сърцето й. Не можеше да спи, да се храни, да върши дори ежедневните си задължения, защото мисълта за него изпълваше по-голяма част от съзнанието й.

  В деня на поредната среща, той и разкри чувствата си. Бурна нощ... страст...

На сутринта Еми го събуди с чашка горещо и ароматно кафе и с целувка по очите.

Очакваше да чуе “Обичам те”, но слухът и долови “Искам да се разделим”.

Думите му  забиха нож в сърцето й . Чувстваше се  използвана...

 Прибра се у дома, не беше на себе си, със хиляди въпроси, на които нямаше отговор... ”Защо постъпи така с мен? Защо не оцени това, което ти дадох? Нима любовта е само интимност?

Колко болка, колко страдание може да причини едно влюбване?...

 С течение  на времето и благодарение на силния си  характер, тя успя да  превъзмогне тези бурни чувства и животът и продължи отново в еднообразния коловоз на ежедневието...

 Един зимен ден, той я потърси отново, под предлог, че е разбрал за възникналия й здравословен проблем и й предложи помощта си. Еми го изслуша внимателно, благодари му и със спокоен тон  му пожела лек и спокоен ден.

После се отпусна на стола и тихо заплака. Избърса сълзите си  и отправи своето послание към всички вас:

 “Никога не приемайте някой просто за даденост. Прегърнете  го близко до сърцето си, защото може да дойде момент, в който да разберете, че сте загубили диамант, докато сте били твърде заети да колекционирате камъни.”

И... се раздели завинаги с любовта си...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емилия Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "“Никога не приемайте някой просто за даденост. Прегърнете го близко до сърцето си, защото може да дойде момент, в който да разберете, че сте загубили диамант, докато сте били твърде заети да колекционирате камъни.”"
    Много ми хареса посланието на лирическата ти!
    Поздравления Еми!

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...