Когато слънцето докосна връх Триглав, откъм къщата изгря звездата и с царствена походка тръгна към нас. Късите панталонки и голият кръст събраха мъжките погледи почти в една точка, която плавно се поклащаше. Гласът и ни омая като коняк на екс. Аз завъртях картината за да я разгледа добре, а Митко веднага поднесе стол. Заредиха се спомени от детството, които всички слушахме с умиление като на първо причастие. В момента, в който осъзнах че творбата ми е оценена, деликатно намекнах за някакъв скромен хонорар, с който да почерпя околните. Та те, с разказите си за това, как Чудомир и компания точно в това заведение са създали многото песни, като „Пара, пара дими, нищо се  не види...” и подобни, бяха създали  рядката творческа атмосфера, в която „изградих” къщата. Неочаквано ми беше отговорено, че по финансови въпроси да се обърна към адвоката й.

- Абсолютно вярно! Как не се бях сетил до този момент? – събирах мислите си аз. Каменоделците, които през живота си не бяха виждали друго, освен пари на ръка, ме гледаха със съчувствие.

- Тогава може ли поне един подпис, за да е нотариално заверен този... "документ"?

- Разбира се! – отговори мило тя и посегна към тънкописеца на масата.

Аз реагирах светкавично – Елвира, цяла България е очарована от вашите невероятни устни. Бихте ли положили една целувка тук в долния десен ъгъл на рисунката? – и посочих мястото,  което предварително бях оставил без детайли. Тя подхвана листа с две ръце, като подноса за дарове от фриза на Тракийската гробница и царствено го поднесе към устните си. Ако в този момент дори да ни беше връхлетял тежкотоварен камион, едва ли някой щеше да сe помръдне. Печатът беше положен с достойнство - актът осъществен.

След време мълвата говореше, че много девойки след това са се опитвали да  имитират този "подпис" върху стъклото на картината в рамка. Но, както се предполага - абсолютно безуспешно.

Авторът, между другото, беше напълно овъзмезден месец по-късно по най-неочакван начин. Една вечер дойде прегърбен старец и седна на стола точно до тази картина на стената. Когато я загледа, забеляза котката в ъгъла и с изненада позна своята Марушка, която починала преди седмица. От умиление човекът почерпи всички присъстващи – Бог да прости любимото му животно.

ПП За невярващите, в раздел Картини прилагам дясната половина на творбата.

15.03.2007                                                                                   К.Димов