21.04.2021 г., 6:26

Историята на една сапунерка

396 0 0
1 мин за четене

“ Помниш ли тази сапунерка? Тя е почти на 39 години. Вече се е пукнала и е стара, за това съм я залепила с тиксо, да не се разпадне.

Сигурно си забравила историята и’, аз я помня. Живеехме още с баща ми. Аз бях в 1 – ви клас, там някъде, не много малка. Тази луксозна сапунерка се появи един ден с още по – луксозен сапун от недостъпния, по това време, магазин за вносни стоки “Кореком”.

Това бижу изглеждаше по – ценно от диамант за тогава. Аз гледах красивата вещ с такова обожание. Невиждана вещ до момента.

Ти ми обеща да ми подариш сапунерката, когато свърши сапунът.

И аз търпеливо чаках много дълго, защото ти го ползваше икономично. Един ден розовото бижу беше в ръцете ми. Пазих го, кътах го, но времето неуморно отне блясъка му.

Сега гледам малката розова вещ и проумявам, че тя в същност никога не е била нито толкова безценна, нито толкова красива. Копнежът на сърцето, обожанието ми, безкрайното очакване и радост, че това съкровище ще бъде мое някой ден, са я направили толкова специална.

Страхувам се обаче, че ако се лиша от нея ще загубя спомена, ще забравя. За това продължавам да я ползвам и пазя. Този спомен не е кой знае какво, обикновен. За мен, обаче, е много важен, защото той е един от много оскъдните мигове на щастие, които никога не се повтарят. Миговете, когато си истински щастлив, просто щастлив, без условия и страх, преливаш от радост и щастие.

За това килерът, таванът и мазето на душата са често претрупани, но с някои неща човек просто не може да се раздели, защото това осмисля живота му и му помага да се възстанови след провалите.

Хм, историята на една сапунерка...”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...