“ Помниш ли тази сапунерка? Тя е почти на 39 години. Вече се е пукнала и е стара, за това съм я залепила с тиксо, да не се разпадне.

Сигурно си забравила историята и’, аз я помня. Живеехме още с баща ми. Аз бях в 1 – ви клас, там някъде, не много малка. Тази луксозна сапунерка се появи един ден с още по – луксозен сапун от недостъпния, по това време, магазин за вносни стоки “Кореком”.

Това бижу изглеждаше по – ценно от диамант за тогава. Аз гледах красивата вещ с такова обожание. Невиждана вещ до момента.

Ти ми обеща да ми подариш сапунерката, когато свърши сапунът.

И аз търпеливо чаках много дълго, защото ти го ползваше икономично. Един ден розовото бижу беше в ръцете ми. Пазих го, кътах го, но времето неуморно отне блясъка му.

Сега гледам малката розова вещ и проумявам, че тя в същност никога не е била нито толкова безценна, нито толкова красива. Копнежът на сърцето, обожанието ми, безкрайното очакване и радост, че това съкровище ще бъде мое някой ден, са я направили толкова специална.

Страхувам се обаче, че ако се лиша от нея ще загубя спомена, ще забравя. За това продължавам да я ползвам и пазя. Този спомен не е кой знае какво, обикновен. За мен, обаче, е много важен, защото той е един от много оскъдните мигове на щастие, които никога не се повтарят. Миговете, когато си истински щастлив, просто щастлив, без условия и страх, преливаш от радост и щастие.

За това килерът, таванът и мазето на душата са често претрупани, но с някои неща човек просто не може да се раздели, защото това осмисля живота му и му помага да се възстанови след провалите.

Хм, историята на една сапунерка...”