suleimo (Дани Сулакова)
66 3139
15.08.2013 г., 18:46 ч.

Историята на Мария 

  Проза » Разкази
1957 0 67
4 мин за четене

- Марийо, лудетино, къде се затри ма? Зер цял ден викам подире ти!
Баба Анка беше ситна жена, чевръста, оправна и сладкодумна. Преди две години дядо Йордан се спомина, ей тъй в съня си. Жилав старец беше, но на село жените държат повече. Сега сам-самичка се справяше с имота. И бостан гледаше и голяма градина. А животинки колко беше навъдила! Овчици, мисирки, магарето Гошо, кокошчици и един луд петел, дето само на внучка ù налиташе. Отдавна да е откъснала главата на звяра, ама жалостива беше, а и така хубаво кукуригаше. Сутрин като се разпееше, ставаше да ошета къщата, двора да помете, животните да нахрани, да полее градината по хладина. Чак тогаз пражеше на внучката питки със сиренце, на външната печка, да не окъдява одаята.
Ей тоз аромат будеше Мария. А тя, напъпила роза, едвам тринайсетгодишна. Баба ù я вардеше да не я откъсне някой без време. Личицето ù хубавко като месечинка, две пъстри очички, лунички по чипото носле, устни като малинка и трапчинка само на едната бузка. Техните я пращаха на село да изкара цялата лятна ваканция.
- Марийо, въри на мифката да са умиеш, та после яж!
Бързаше тя. Найден я чакаше до реката. Той беше другарче от малък. Петнайсетгодишен вече, но акъла му още фъркаше. Най обичаха, по обед, когато всички подремват, да се скрият под големия орех. Никой не знаеше от кога е. Клоните му до земи. Бутаха каруцата отдолу пълна с дъхаво сено. Отгоре застилаха плат обточен с дантелата на баба. Възглавници с пух, кат легнеш, да се захлюпят отпреде ти. Положили главици, Мария и Найден си нижат истории. Слънчо гъделичка със "зайчета".
- Мари, даваш ли да те целуна? - Само Найден тъй ù викаше.
- Амчи, целувай! - се хилеше тя.
- Ама, като на кино да е, по устните.
- Що бе?
- Що, що, щот та обичам! - Найден целия като на петела гребена стана.
- Марийо ма, пак тук ли сте се заврели? Айде въри с мен, ша точим кори. Баница искаш, ша та уча.
- Уф, бабо, баш сега ли?
- Сега зер, икиндия е. Найден утре пак тука ще е.
Утрето дойде и право на реката тичаше. А той се беше скрил зад върбата. Искаше да я стресне. Мария връхлетя върху му. А той залепи устни за нейните. Още усещаше сладкото от малини по нея.  "Вкусна таз Мария, ей!" А тя такъв шамар му отвъртя.
- Що ма удряш?
- Щот ма стресна. И тъй не правят по филмите. Дай да ти покажа как.
И му хвана лицето с две ръце, допря устни и почна да си криви главата. Такъв смях напуши Найден. Прихнаха и двамата. Хукнаха и направо с дрехите в реката скочиха. Той я учеше как с голи ръце риба да хваща. Лудееха на воля. И двама не знаеха, че това ще е за последно.
- Я, баба ми! Що ли е станало? - Мария усещаше, че не е на добро.
- Айде, дъще! У дома е тейко ти. Има да ти дума нещо. Мария тръгна кротко подир баба си. Отвърна се само да помаха на Найден. Ей тъй щеше да го помни винаги, до колене във вира, усмихнат и рошав.
Щом пристъпи прага, светът се срина за Мария.  Дядо ù Ради си беше отишъл. Някакъв рак го надвил. Вече си нямаше дядовци, само баба и маминка.
Тъгуваше момичето, но още имаше да губи. Точно на Богородица, порой почти затри селото. Тяхната къща беше на мегдана до хоремака, най-личната и най в ниското. Всичката вода там се събра. Издавиха се животинките, плевника и обора паднаха. От хубавия имот остана да стърчи тъжно само каменната къща и ореха. 
"Курбан беше туй"  - тъй нареждаха всички.
Когато отидоха да видят какви поразии е сторил пороят, завариха баба Анка приседнала на стълбите. Притихна Мария до нея. Сухите устни редяха безмълвни молитви. Ръцете чевръсти, сега отпуснати в скута ù сиротни лежаха, очите  ù загледани там нейде...
Прибраха старата жена в големия град, да не гледа как си е отишъл трудът на толкоз поколения. Сърцето на баба Анка не издържа, пръсна се от мъка. Божето и нея си прибра. Събра се родата и взе решение да продаде имота. От трите деца на дядо Йордан и баба Анка никой не рачи да стопанисва къщата. 
Мария слушаше зад вратата как големите ù отнемат ваканциите, аромата на сладост, нейния Найден, спомените. Очичките ù плувнаха и едри сълзи се затъркаляха. Обърса ги ядно. Отиде бързо в банята, взе ножицата и си отряза плитката. Гледаше в огледалото непознатото момиче. И точно в този миг Мария намразù селото. Не стъпа там цели тридесет години. До днес...

П. П. Честит имен ден на всички, които носят благословеното име Мария!
Честит празник и на всички варненци!
Тази история е истинска. Да, това е моята приказка, а селото е Ботево. Всички, с изключение на Мария са с истинските си имена. Баба Анка и дядо Йордан сигурно ми се усмихват отгоре.
Найден ли? Това е друга история... 
 

© Дани Сулакова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ей така най-обичам, да чета и да усещам, да съпреживявам, особено пък ако е писано за село, мило ми става!
    Наистина пишеш прекрасно!
  • Човек нищо не може да скрие от женското сърце! Разобличен съм и се чувствам гол.Но разказът ти е много добър и искам 3 то продължение да направиш.
  • Идвай де! Тук плажно парти се заформя! Откакто прочетох в разказа на Джакомо за смисъла на думите и значението на името Димитър, (а при теб е на квадрат) дим да ме няма, нали това беше?
  • Вече 36 часа наблюдавам какво става тука и съм удивен.
    Първо един разказ който беше престанал да се чете,вече за това време гони над 100 четения.
    Второ,май някаква седянка се заформя тука,затова Джакомо пак се изстрелва към морето.Да взема и аз да се присъединя към заверата.
  • Е не...разкрита съм! Симо ти да нямаш някакви по-така способности или аз съм толкова прозрачна. Разкъшкала съм всички мутри около мен. Уж по-духовно ще го раздавам, поне се надявам
  • Ирен...виждаш ли как ти се усмихвам
    Ръчкат ме хората, а на мен все едни зевзечески писанки ми се пръкват в главата, едни леляви мераци...мани. Едни таквиз като разтопен сладолед по загоряла кожа как се лизга. Пак ше имам ядове после, ама айде ще ви разкажа. Нали е лежерно, лятно , размечтано, та нека ми е простено закъснението.
  • Ей, Су я виж що народ е застанал и слуша – скрибуца ли химикалче или моливче по листчето при теб. Ама я кажи , да не би да съм пропуснала нещо и да си обявила, че няма да пишеш повече. Защото аз такова не съм чула , пък и да го чуя защо трябва да му вярвам? То започне ли да „шепне” пиши , пиши, трудно човек му устоява. Ама да им издам ли една тайна, а? Хайде ще им прошепна тихичко... Не знам възможно ли е Су да не пише, ама трудно ще и е да се откаже от тръпката да прочете коментар под творбата си. Та за туй малко се помотва – коментарите си ги има и без да пише за сега и . Нали, Су? И друго си мисля променя се Су в момента, променя се и ще се променят и писанките и към още по-хубаво. Просто трябва да я поизчакаме. Нови теми ще завърти, ще видите вие. Много по-различни, ама още не са се натамънили може би съвсем.
  • Ей вие дамата, натискате, притискате, ще взема да потдам! Разсейва ме един загорял убав момък, дето ме стрелка с влажен поглед. Той не знае, че леля Су е твърда в тез игри и само се хаби
  • Не мога да оставя Симо да се пропие заради мен! Още един мъж да ми тежи на съвестта...неееее
    Ще трябва да се облегна удобно под чадъра на плажа, да изтупам песъчинките от ръцете си, да сложа розовите очила!
    - Един леден коктейл моля за мързеливата писателка
    Я да се огледам наоколо! Коя ли ще е поредната "жертва", положила главица под перото ми
  • Е сега се притесних! Голяма отговорност положи на раменете ми! При повечето автори е така. Имат пик на публикации и след това може да минат месеци...години. Такива като мен, които пишат само под адреналинов допинг, стоят и си чакат търпеливо дозата! За автори като теб Симо, подозирам, че писането е мисия да оставяш послания тук-таме, а ние търсачите на такива истини, да си ги откриваме!
  • Вълнувам се, когато година след публикуването на тази творба, тя все още намира своите читатели! Симо, Поля...аз ви благодаря!
  • настръхнах страхотно е!
  • Боряна ти си толкова искрен и емоционален читател! Удоволствие и чест си за всеки автор!
  • Краси, Рада благодаря от сърце!
  • Хубав разказ, Дани! Радвам се, че го видях, макар и по-късничко!
  • Пишеш много интересно! Разказът ти грабва от първия миг. Толкова е динамично и живо началото. Имах чувството, че чета разказ на някой от класиците. Поздравления!
  • Не се коси Мони! Ти ще имаш други спомени. Вярно, повечето ще са виртуални, но ти така ще ги украсиш, че след 20 години, когато ги разказваш, ще будиш завист и умиление.Сигурна съм! Добрия разказвач от една семпла история, може да създаде вълшебна приказка
  • Ригит, лелка ти е благодарна, че я четеш и тълкуваш
    Не ме карай да ти изпълням молбата, че ще стане една каша, много ме бива, ша знаеш

    Rumen-Velichkov 90% от историите са мои лични. Благодаря ти!
  • Ей Дани не съм литератор. Не знам колкото те бива да преразказваш историите на другите, но своя живот го разказваш много красиво. Има много мъртви села в България в момента. Но има и много празни къщи, в които се усеща присъствието на сърцатите хора живели в тях. Познават се по това, че в самите стаи в които са се спотаили тези присъствия е по-топло от в другите. И в тях ако се загледаш по ъглита на тваните им няма от онези "ялови паяжини" в които няма паяци.
    И не знам какво спечелихме или загубихме със сабарянието на единствения публично обявен мавзолей... Но си мисля че по селата има много мавзолеи на българщината... Дано на някой не му хрумне на празната глава да ги събаря защото така искат от там някъде от ВЪН, от където му плащат комисионните.
    Хареса ми историята ти! И най ми хареса как си я написала !
    Хммм знаеш ли какво ми се прищя накрая да си поискам от теб... Ще поздравиш ли от мое има "Найден". Сигурен съм че му имаш мобилния в листата на твоя. Пък ако е някъде наблизо в твоя град може и по едно кафе да се срещнете да пиете. Амаааа... да не забравиш че поздравите са от мене, ей?! Пък целувката която всеки път си разменята като се виждате нека си е само от теб !
  • Знаех си, че е истинска история. Браво, страхотен разказ!
  • Благодаря Санвали!
    Само съжалявам, че децата никога няма да разберат тази позагубена магия!
  • Върнах лентата назад..., а ти ме върна направо на село, онези чудни ваканции, онова безгрижие, време изпълнено с копнежи, много невинни мечтания...Стана ми някак топло на душата! Поздрави от опашката
  • Благодаря Септ! Довършвам продължението. Снощи моя син ми показа как чрез новата функция на https://maps.google.com/, където с камера минаваш през всички улици на България. Толкова се развълнувах! Видях си моето местенце, все едно бях там...
    П. П. Благодаря от сърце Миночка!
  • Дъхави спомени, а и това време е познато до болка,разнежва прочита на произведението!Хареса ми много!Поздрав!
  • Благодаря Анджи!
  • Благодаря Силвия!
  • Чудесно е да има човек такива спомени!Споделям!Много ми хареса!
  • Благодаря Кери. Найден скоро ще изгрее! То всичко започна от него в наши дни по невероятен начин.
  • Хареса ми разказа, атмосферата, диалекта, героите...всичко. Върна ме назад във времето в старата бабина къща пред пещника,където и моята баба точеше кори за баници, а ние, децата, накацали като врабци около нея,омагьосани гледахме как сътворява поредното чудо с вълшебните си, захабени от труд ръце.Всеки, който е прекарвал летата си на село ще се разчувства от твоя разказ, Дани...и ще си спомни за своя си Найден или Мария...Благодаря ти за спомена!!!
    Впрочем, какво се случи с твоя Найден? /Прости любопитството ми!/
  • Небесен ангел ни е целунал по едната бузка и това е неговия знак
  • Направи ми впечатление, защото и моята дъщеря е само с една и за пръв път чувам за друг човек освен нея Поздрави за творбата!
  • Разкри ме Естрея
  • С една тръпчинка ли си?
  • След като ви гледах и интервюто в пловдивската телевизия, все повече се замислям да те послушам. Фил. Имам и интересна идея за книгата. Ние си се шегуваме, но това си е сериозна крачка. Ще го обмисля. Благодаря ти!
  • Ехей, направо се усеща как се е изляло вдъхновението, Дани! Много добър разказ. Абе въобще - я запретвай ръкави, наостри клавиатурата и хич не се подмотвай, а действай направо за книга!
  • Бояна (Бояна Костова), Magnoliya (Мария ), благодаря! Нещо ме налегнаха спомени, а и се случи нещо за което ще разберете в следващата ми творба.
  • Какво хубаво разказче си написала, а аз чак сега да го видя!!! Браво, Дани! Много ми хареса! Поздрави
  • Поздравления за невероятната история ... чак завидях на спомена ти! Очаквам с нетърпение другата история ... за Найден.
  • Ивон, Боби, Таня, за мен беше удоволствие, че гостувахте в моя спомен!
  • Много колоритно и реалистично описание на една действителност, споменът за която присвива гърлото...Поздрав, Дани!
  • Много хубав разказ! Класика!
  • Благодаря Ilis!
    Purko59, благодаря за хубавите думи. Още помня как сме насядали на седянката, бабите предат и плетат. А ние дечурлигата сме ги зяпнали. Ти да чуеш приказки как нареждат. Чудни и омайни. Ех, спомени сладки!
  • На баба си си се метнала, Дани, сладкодумка.
    Много, много добър разказ!
    Поздравления и повечко усмивки!
  • Много хубав разказ, Дани!
  • Благодаря MarinTachkov, Goredoly!
    Прекрасен вдъхновен ден ви желая!
  • Харесват ми твоите истории! Толкова са истински!
  • Поздрав за хубавия разказ!...
  • Благодаря Denissa, Calli за милите думи!
  • Добър разказвач си!
  • Хубав разказ! Поздравления!
  • Благодаря за съпричастието DanyD (Дани ),vyatur13 (Елена )!
  • Браво !
  • Прекрасно, наистина! Баба Анка е жива пред очите ми и ме гледа с погледа на моята си ми бабичка... А Мария...ох, Мария...така се излиза от детството... Поздрави, Дани!
  • Джу, на едно друго място ми смениха думата "пражеше" с правеше. Мисирката си е пуйка, ама не 20 килограмова като американската, а чисто нашенско говедо
  • Ах, ти дяволе, тъкмо щях да ти кажа, че направо си крещи за продължение и ми изникна ПЪПЪТО
    От де го извади тоз нов стил... чак ме учуди, но те бива де
    Чудесно написан, боцва!
    ( да вземеш да преведеш мисирката, че някой може и да не знае, току що си направих експеримент тя нали си е тукашна думичка... )
  • Благодаря на Zlati_ival, SweetDaniel, Helius, radiola, Snevra, Lordly, Oksimoron, Valqka, и на всички знайни и незнайни читатели. Както казах и другаде, всички вие пишете продължението на творбата. Ако се престраша да издам книга, всички ваши коментари ще бъдат публикувани под разказите без корекции. Сега пък да не уплашите, я си пишете както си знаете.
    Благодаря от сърце!!!
  • Дани, дадох ти сърцето си, а ти го разтопи в ръцете си! Нека си остане твое!!! Благодаря ти!
  • Прочетох с удоволствие! Поздрав, Дани!
  • Героинята ти Мария май се казва Дани, а Дани се е върнала в едни от най-хубавите си години...защо не си оставаме все такива?!
  • Дани, нямам думи, дъх не ми остана докато четях.Благодаря ти за удоволствието, което ми достави с този разказ.
  • И аз харесах тази история и трябва да ти кажа,Дани,че ме върна далече,далече...Става за начало на нещо по–голямо/имам предвид продължение,а защо не и роман/
  • Разтърси ме!...Докосна ме и ми върна
    някои забравени спомени... Благодаря!
    Поздрави за този бисер!
  • Толкова силно ми подейства, направо настръхнах!Поздрави, страхотно, много увлекателно пишете!
  • Колко различни, но истински емоции има в разказа ти. Това са най-хубавите години на поколението, расло при баба и дядо.
  • Anabell, честито и на теб и на твоето съкровище! Децата ни ще имат други спомени, които ще ги умиляват. Това за което разказвам е останало в душите ни, пожълтелите снимки, бабините гозби и толкова много мили спомени. Не знам как въобще си спомних този диалект. Всичко само се написа. Признавам, веднага пробвах продължение и не става. Знам, че когато трябва ще изгрее и то.
  • Благодаря за топлите думи Toxin, а и за това, че запази всичките диалектни думички!
  • Не история, ами чудесийка, Дани! Браво!
Предложения
: ??:??