- Марийо, лудетино, къде се затри ма? Зер цял ден викам подире ти!
Баба Анка беше ситна жена, чевръста, оправна и сладкодумна. Преди две години дядо Йордан се спомина, ей тъй в съня си. Жилав старец беше, но на село жените държат повече. Сега сам-самичка се справяше с имота. И бостан гледаше и голяма градина. А животинки колко беше навъдила! Овчици, мисирки, магарето Гошо, кокошчици и един луд петел, дето само на внучка ù налиташе. Отдавна да е откъснала главата на звяра, ама жалостива беше, а и така хубаво кукуригаше. Сутрин като се разпееше, ставаше да ошета къщата, двора да помете, животните да нахрани, да полее градината по хладина. Чак тогаз пражеше на внучката питки със сиренце, на външната печка, да не окъдява одаята.
Ей тоз аромат будеше Мария. А тя, напъпила роза, едвам тринайсетгодишна. Баба ù я вардеше да не я откъсне някой без време. Личицето ù хубавко като месечинка, две пъстри очички, лунички по чипото носле, устни като малинка и трапчинка само на едната бузка. Техните я ...