Иван не можеше да обуздае яростта си. Искаше му се да се овладее, но не успяваше. Гневът му избухваше и затихваше през кратки интервали от време, и той отново и отново крещеше и блъскаше вратите. Цялата едноетажна, но голяма къща кънтеше от нечленоразделен рев и псувни, които отекваха в нощта, на няколко пресечки от неговата улица.
Когато най-накрая спря да вилнее, Иван се затвори в една от стаите на къщата. Винаги го правеше това. След всеки пристъп на гняв се усамотяваше, защото последващото чувство за вина и срам превземаше цялото му съзнание.
Той знаеше, че в такъв момент Лиза едва ли би се престрашила да го безпокои, но въпреки това заключи вратата, и се тръшна на един фотьойл. През цялото време, когато беше беснял, тя безучастно го беше наблюдавала.
– Мамицата и мръсна – изруга този път тихо той, хванал главата си с двете си ръце. Все още не можеше да се успокои напълно. Напоследък беше станал прекалено раздразнителен и агресивен, като че ли хиляди дяволи се бяха вселили в него. ...