15.06.2010 г., 15:18

Из дневниците на един виртуален психар

1.6K 0 1
3 мин за четене

Из дневниците на един виртуален психар

(1 част) – Ще си имплантирам ембрион



Аз-ът: ... МАМКА МУ... ИСКАМ ДА СЕ РАЗКАРАМ ОТ ТУК...!
... ЗАЩОТО В СЕГАШНИЯ СВЯТ СЪМ СЪВСЕМ САМА ... “

Онзи: Ти ли си сама, бре? Айде сега да не се пренебрегваме! Никога не си била сама, в главата ти сме поне двама, трима…

Аз-ът: А бе ти пак ли се обаждаш? Ти ли си Онзи в главата мир дето все иска да спори… Не се заяждай, а дай акъл как да избягам от самотата. Никой не ме разбира, искам да се телепортирам в друго измерение, на друго енергийно равнище на материята… в друга реалност.

Онзи: Ти нямаш нужда от машина за телепортиране, а от спешно лечение.

Аз-ът: Може и малко LSD, мескалин, канабис, „магически’’ гъби… Така ще мога да осъществя истерично пътешествие в собствения си мозък. Да стигна до неговите непознати досега места, дори такива, за чието съществуване не съм и предполагала.

Онзи: Моля, моля… искаш да кажеш в собствения НИ мозък. И преди да употребяваш каквито и да е психо хави, трябва да искаш моето мнение. Няма да позволя да омагьосваш гънките и лабиринтите му с някакви отровни гъби и химии. Няма ли за тебе биологични, природо-съобразни средства?

Аз-ът: Биологични ли?... Евалла, майна! Ти си гениалното ми раздвоение, умната ми половина! Какво ще кажеш да си имплантирам ембрион? Даже два ембриона – един женски и един мъжки!!!

Онзи: Хайде имплантирай си, де! Ама какъв ембрион? Човешки, кучешки, динозавърски?  Що не си имплантираш ембрион на бяла мечка? Така поне ще родиш нещо от изчезващ вид.

Аз-ът: Човешки  ще си имплантирам. Така вече никога няма да бъда сама. Едно момиченце и едно момченце – имплантирани в корема ми. След това ще си ги водя в парка, ще си играя с тях, ще им говоря. Те ще ме обичат.

Онзи: Имплантирай си каквото щеш! Щом няма да закачаш мозъка ни…А мислила ли си откъде ще дойде твоя ембрион. Като гледам оная от осмия етаж, до онзи ден нямаше боза с какво да си купи, днес – Мерцедес. Как мислиш, че стават тези работи? Естествено, продава си яйцеклетките. Ами оня идиот от втория етаж? Откъде пари за ракия всяка вечер? Елементарно – от сперматозоидите! Чувала ли си за генотип и фенотип? Искаш ли ембриона ти да прилича на тях?

Аз-ът: Вярно бе, как не съм се сетила! Ей сега ще им разкажа игричката аз на тях! Ще си имплантирам ембрионите им и ще ги изтрепя! Жив ембрион няма да оставя! Ще видят те какво значи да ти е гадно!

Онзи: Да бе, да,  обаче след това отиваш в затвора, където пак всички ще те мразят.

Аз-ът: Оооо, писна ми вече от тебе! Докарваш ме до истерия! Толкова ми е тегаво, че ми иде да отлетя на еднопосочно пътешествие и да изтрепя и мозъка ни. Да те видя тогава откъде ще се обаждаш!

Онзи: За да мълчат гласовете в главата ви - моля, последвайте линка по-долу:

http://www.snapdollars.com/join

За да станат с един по-малко - моля, регистрирайте се като нов потребител тук.

За да станат с един повече - моля, погледнете тук: Повече>>>

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Кантарджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...