из Дневникът на Но Щен Вълк - месец първи

Ден първи... тоест нощ...
Тази нощ е пълнолуние. Може би знаете, а може би не, че по пълнолуние вълците будуват и вият към луната (а защо правим това, е друга тема) и така - цяла нощ или, по-точно, докато бледото светило е на небосклона... Та тази нощ и аз не спях и чат-пат извисявах глас, обаче по някое време съседите ме "помолиха" на висок глас да, цитирам - "Намаля звука на телевизора си!". Странен град...

Ден седми...
Цял ден вали, прекарахме следобеда в кръчмата на Хо, като всеки си бе намерил някакво занимание - примерно Ко Та Рак изигра пет игри шах с Кух Че Реп и ги загуби всичките, не зная как се въздържа да не изфичка фигурите накрая. Аз се понапих малко... Обичам дъждовните следобеди.

Ден осми...
Като се събудих в късната сутрин на този ден, още ръмеше така, че реших да не излизам от къщи поне, докато не спре. След като закусих обилно, се разположих на дивана в хола и прекарах по-голямата част от деня в компанията на интересна книжка... е, и Гар Ван беше там, но тя се бе зачела и от време на време се кискаше тихичко, иначе нямаше връзка с околния свят... то и аз де... Ко Та Рак се беше запилял някъде.
Към средата на следобеда дъждът спря, а около час по-късно цъфна Сянка и отидохме да направим едно кросче в гората. След дъжд в гората е много приятно, особено лятото.

Ден четиринадесети...
Скиталецът учи Гар Ван и Сянка на... и аз не зная на какво точно. Този път ги накара да му пребоядисат къщата - никога дотогава не бях виждал подобна цапаница, сигурно защото и не бях виждал досега някой да боядисва с по четка във всяка ръка, при това с различни цветове... Когато видя на какво е заприличала къщата му, Скиталецът дълго се държа за главата - според мен не можеше да повярва, че това е истина.
Няколко дена по-късно минах оттам и видях, че къщата отново е в нормална разцветка, кой обаче е боядисвал - не зная...

Ден шестнадесети...
Ко Та Рак оприличи облачетата с медени кексчета - в интерес на истината, имат известна прилика...

Ден двадесети...
Дра Кон Чо е голяма досад - водка, та водка. Всъщност, не вярвам някой от нас отново да му даде да пие толкова концентрирано алкохолно питие, защото вече знаем, че за него то е направо като ракетно гориво и след употребата му бълва сериозни пламъци... Абе така, като се замисля, май само Сянка му сипва водка, но пък той си е пироман...

Ден двадесет и четвърти...
Късния следобед и вечерта на този ден прекарахме в кръчмата на Хо в компанията на някоя и друга каничка с вино и високо, и ниско философски разговори. Шира каза на Дърт Пън, че последният е майстор на "dolce far niente", премъдрият помисли малко и обяви, че не е точно така макар, че на пръв поглед да изглежда да е точно тъй... Шира само мръдна скептично с мустак и смени темата.
Като се прибрахме у дома с Ко та Рак, поровихме малко в речника, за да разберем за какво точно си говореха онези двамата... Според мен Шира е прав в твърдението си, но не съм сто процента сигурен.

Ден двадесет и осми...
Отново е пълнолуние... съседите пак ме "помолиха" да си намаля звука на телевизора... Аз нямам телевизор, а те си просят сръфване...