Звярът сериозно се дразнеше, че Човекът не е в най-добрата си физическа форма, защото... абе нека си го кажем направо - Човекът го мързеше, при това много. И така всяка сутрин Звярът поемаше общото кормило, за да упражнява общото тяло, а Човекът... той си доспиваше...
Бързо си избра маршрут, който следваше всяка тренировка - тичаше през горичката до езерцето (по-скоро блато) с рибките, където правеше серии от упражнения, а после отново на бегом се прибираше, за да предаде командването на Човека, който се занимаваше с разните досадни дейности, като къпане, закусване и пиене на топъл шоколад.
Всяка сутрин Звярът засичаше един индивид, който неизменно хранеше рибките в езерцето с половината от закуската си. Една сутрин, след като приключи с комплекса, воден от любопитството си, вместо към къщи Звярът се приближи до странния човек и го попита:
- Ден след ден те гледам, как ден след ден храниш рибите с точно половината от закуската си. Защо го правиш?
- Но нали някой трябва да нахрани гладните - отговори му запитаният. - И кой, ако не аз?
- Ахам, ми добре - кимна Звярът и след кратък размисъл добави. - Довиждане.
- Довиждане - отговори му другият и продължи със заниманието си.