Току-що гледах един от най-вълнуващите филми в живота си - "The Notebook". След "Titanic", "Bodyguard" и "A Walk To Remember" не вярвах, че нещо може отново да докосне душата ми по този начин...
Четири сутринта е. А аз не мога да заспя, защото хиляди чувства и мисли се блъскат вътре в мен. Смазват ме, разстапят ме, карат ме да настръхвам... Но сякаш не мога да ги изразя. Белият лист е мой най-добър приятел, а не мога да му споделя този вулкан, надигащ се вътре в мен... Не мога да му разкажа за всички терзания и радости, плахи очаквания и пагубна безнадеждност, които са ме обзели... Колкото и могъща да е силата на думите, понякога просто не е достатъчна, за да изкаже какво всъщност се крие в душата...
Защото тъкмо в това се крие величието и неповторимостта на човешкото съзнание - в неговите чувства, емоции и инстинкти. А на мен ми е толкова трудно... толкова ми е трудно да опиша в детайли това, което изпитвам в момента. Може би аз самата не разбирам какво чувствам... Просто един филм ме ...