25.04.2012 г., 10:05

Из мъртвите сибирски полета

1.3K 0 1
5 мин за четене

ИЗ МЪРТВИТЕ СИБИРСКИ ПОЛЕТА

 

Телефонът …

Познат мъжки глас пита:

- Можеш ли да прескочиш до тук?

Опитах се да увъртам, но…:

- Ела! Чакат те!

И тръгнах…

И пристигнах!

Стара, прелестна къща от онова време. Двор, дървета, трева, масичка и столчета.

И на тях - двама: жена към седемдесетте и моят познат.

Посрещна ме, представи ни един на друг и до масата сме трима. На масата са четирима - три чашки и бутилка. С водка! Разменихме стандартни любезности, отпихме и…

И замълчахме.

За какво да говоря? Не знам ни коя е, ни каква е, ни от къде е, ни защо съм и…

Той наля! Чукнахме се, отпихме, позамълчахме и жената проговори…

Дошла от някъде си…

Дошла да се видим, да поговорим…

Дошла от оня край на света. Оттатък океана…!

Говореше езика ни и запитах от къде го знае.

- Българка съм. От тук съм. Като завърших гимназията заминах за Германия. Там завърших архитектура. Беше през трийсетте години. Останах там и се захванах с научна работа. Влечеше ме историята на изкуствата. Баща ми беше заможен човек. Дни преди девети, усетил че ще стават лоши неща и отвел цялото семейство. Всички! Спирали тук, спирали там и накрая чак отвъд океана…

Аз тръгнах след тях!

Събрахме се!

Продължих работата си. След време станах професор! Преподавам теория и история на изкуствата.

Отпихме и тя продължи:

- Още от младини се захванах с една тема и тя запълни живота ми. Ровех, търсех, изследвах и колкото по вече потъвах в това, толкова повече неизвестни неща откривах…

- Някога, в края да двайсетте и началото на трийсетте, в оная, великата страна, някакви хора започнали да правят някакво странно, ново изкуство. Искали да правят и те революция, но в изкуството. Попаднах първо на поетите, след това и на други, и накрая открих и изкуство на архитекти от онова време. Не беше много, но фрапираше. Не много ясно, не много изчистено, но оригинално!

И потънах в търсене. Цял живот…

И открих!

Какво ли може да е открила? И аз съм чул за тия екземпляри и съм видял техни творения, но само няколко. А тя!

- И открих сто петдесет и два проекта!

- И къде това чудо? Къде са ги правили?

Жената замълча, отпи и изрече:

- В Сибир!

И аз отпих!

И без да искам запитах:

- И всичките са били…?

- Да! Осъдени и заточени. И никой не останал жив!

Изтръпнах! Та нали и другите, дето не са били в Сибир и поетите, и художниците, и те… всичките са се самоубили...

Настръхвам!

Защо ли ми разказва това? Защо ли е дошла? Как са я пуснали? Вярно, че се усеща някакво размразяване, шушука се за някакви промени но…

- Дойдох да се срещнем. Преди време в едно специализирано английско издание видях едни проекти. Изненадаха ме! Разглеждах ги и имах странното усещане, че имат нещо от онова, правено от ония в Сибир. Сходно мислене, близки образи. Необичайно и оригинално! Заинтересувах се от автора на тия проекти и дойдох да го видя и да поговорим…

Припалвам!

Защо ли ми разправя тия неща? А тя:

- Проектите са от тук!

И уж всичко знам в бранша и всички познавам!

Ама че изненада!

- Проектите били твои…

- Не може да бъде! Невъзможно! Със сигурност знам, че след девети нито един наш проект не е публикуван в западни издания. Те не ни зачитаха, от тук беше невъзможно да се изпрати материал. Има някаква грешка.

Жената се приведе, взе някаква папка от стола до нея и извади едно списание. Отвори го и го обърна към мен.

Мои работи! Как е станало това? Не съм изпращал материали. Откъде са ги взели? Откъде? И още нещо! Тук са публикувани оригиналните ми проекти, а не построеното….

И налях втора чаша!

Припалих и притворих очи…

Тя говори, аз потънах и плувам в някаква тъмна мръсна вода, в някаква тиня…

…предстоеше честване. Сто години от една война. Обявиха се поредица от конкурси, за най-различни сгради и паметници, на едно място, в един град…

И всичките бяха спечелени от един човек…

Тогава се зарадвах! Не знаех, че по-голямо наказание няма. Такова нещо не се прощава! Няма по силна отрова от завистта!

Дни и нощи, месеци непрекъснат труд! Довършвах проектите…

И тогава дойдоха…

И описаха, и опаковаха, и изнесоха проектите ми…

И ме изведоха, и прибраха на съхранение…

Проектите ми, опакованите, раздали на онези, дето не се класираха…

Да се подпишат под тях… че те са ги правили.

И сградите израстнаха - попроменени, поизменени, поизкривени… като мен.

И с тях се подвизаваха… и се окичиха с ордени.

И мен ме наградиха!

И съдиха, и осъдиха…

Без въпроси, без обяснения, без…

Смачкаха ме!

Жената продължава… разказва, съпоставя…

Дали не е права? Дали наистина не съм като онези от Сибир? И те всичките, съдени, несъдени, заточени, разстреляни… самоубити.

Без вина виновни! Не приличали на другите…

А тук?

Колко ли бяхме, дето не приличахме на другите?

Колко ли бяхме осъдени?

Нима Сибир е толкова голям?

Чак до тук!

Нима и аз, и ония като мен, проектирахме и строихме из „мъртвите сибирски полета”.

Дали затова, не рядко ми идеше да се самоубия…?

Дошла и да ме види и да ме покани.

Там, от института, отвъд океана, дето преподава, ме канят да отида и да заема нейното място… Да разказвам на младите какво е това нещо, изкуството…

Не ме пуснаха.

На врата ми висеше наградата!

Бях никой!

Човек без граждански права…!

Тя си замина.

Останах тук!

Останах със съмнението - що съм, какво съм, аз ли съм, като някой ли съм…

Останах да проектирам и да градя - из „мъртвите сибирски полета”…

И с правото да избирам!

Да ме гръмнат или да се гръмна!

Като онези от края на двайсетте…

Ония, виновните, че не приличат на другите…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Стефанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...