12.07.2011 г., 7:49

Из Приказки от Никъде - Миниатюри

1.1K 0 2
1 мин за четене

- Хей, Гар Ван - каза една вечер Ко Та Рак. - Чувала ли си поговорката "Вълкът козината си мени, но нравът - не"?
- Ами, да - сви рамене сенчестата. - Защо питаш?
- И Но Щен Вълк я чу днес - ухили се котакът. - И знаеш ли той какво каза?
- Какво? - послушно попита Гар Ван.
- Каза, цитирам "И нравът ще си сменя, само ми оставете кожухчето на мира!!!" - изкиска се Ко Та Рак.
- Нормално - сви рамене Вълк в Сянка. - И аз така бих казал...

- УАААРРАРААУ!!! - разнесе се страшен рев от вътрешността на хижата.
- Хъм - стреснато изсумтя Черната Пантера Ра и нерешително спря на прага.
- Ра - прошепна Но Щен Вълк. - Пазя ти гърба! Влизай първа...

- МЯЯУУ!!! - изказа недоволството си Ко Та Рак, когато бе сритан.
- О! - възкликна Хи Пи. - Извинявай, Ко! Какво правиш тук?
- Опитах се да мимикрирам - сви рамене котакът.
- Така ли? - вдигна вежди хипито. - Не забелязах...

- Къде беше, когато те нямаше? - попита го Ла Ма.
- Не мога да съм навсякъде - извинително сви рамене Но Щен Вълк. - Заклеймиха клонирането на вълци.

- Не е каквото изглежда - отбранително вдигна лапи Черната Пантера Ра.

- Не знам за вас - сви рамене Гар Ван. - Но на мен ми прилича на катастрофа някъде около 5,2-ра - 5,4-та степен.
- Е - въздъхна пантерата. - Значи е каквото изглежда.
- Разказвай - помоли Ко Та Рак. - Но бавно.
- Защо бавно?! - учуди се Ра.
- Защото ще си водя бележки - ухили се котакът.

- Хъм - изсумтя Хи Пи и отново пробва бравата. - Заключено ли е?!
- Можеш ли да отвориш? - попита Мрънкалото.
- Не! - нервираше се хипито.
- Значи е заключено - небрежно сви рамене рисът.

- Чичо Ко - сръчка го един ден Мър Мър. - Може ли да те попитам нещо?
- Не - кисело изсумтя Ко Та Рак, на който днес нещо не му беше ден.
- Добре - сви рамене котарачето. - Но все пак ще те попитам.
- Казах ти, че не може! - изсумтя котакът.
- Лудостта наследява ли се? - изтърси Мър.
- Какво?! - опули се Ко.
- Може да е нещо в генетиката... - разсъждаваше Мър Мър.
- Не ме карай да те фрасТна! - изръмжа Ко Та Рак.
- Е какво толкова казах...?! - учуди се котарачето, докато залягаше.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Вихронрав Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...