Jul 12, 2011, 7:49 AM

Из Приказки от Никъде - Миниатюри

1.1K 0 2
1 min reading

- Хей, Гар Ван - каза една вечер Ко Та Рак. - Чувала ли си поговорката "Вълкът козината си мени, но нравът - не"?
- Ами, да - сви рамене сенчестата. - Защо питаш?
- И Но Щен Вълк я чу днес - ухили се котакът. - И знаеш ли той какво каза?
- Какво? - послушно попита Гар Ван.
- Каза, цитирам "И нравът ще си сменя, само ми оставете кожухчето на мира!!!" - изкиска се Ко Та Рак.
- Нормално - сви рамене Вълк в Сянка. - И аз така бих казал...

- УАААРРАРААУ!!! - разнесе се страшен рев от вътрешността на хижата.
- Хъм - стреснато изсумтя Черната Пантера Ра и нерешително спря на прага.
- Ра - прошепна Но Щен Вълк. - Пазя ти гърба! Влизай първа...

- МЯЯУУ!!! - изказа недоволството си Ко Та Рак, когато бе сритан.
- О! - възкликна Хи Пи. - Извинявай, Ко! Какво правиш тук?
- Опитах се да мимикрирам - сви рамене котакът.
- Така ли? - вдигна вежди хипито. - Не забелязах...

- Къде беше, когато те нямаше? - попита го Ла Ма.
- Не мога да съм навсякъде - извинително сви рамене Но Щен Вълк. - Заклеймиха клонирането на вълци.

- Не е каквото изглежда - отбранително вдигна лапи Черната Пантера Ра.

- Не знам за вас - сви рамене Гар Ван. - Но на мен ми прилича на катастрофа някъде около 5,2-ра - 5,4-та степен.
- Е - въздъхна пантерата. - Значи е каквото изглежда.
- Разказвай - помоли Ко Та Рак. - Но бавно.
- Защо бавно?! - учуди се Ра.
- Защото ще си водя бележки - ухили се котакът.

- Хъм - изсумтя Хи Пи и отново пробва бравата. - Заключено ли е?!
- Можеш ли да отвориш? - попита Мрънкалото.
- Не! - нервираше се хипито.
- Значи е заключено - небрежно сви рамене рисът.

- Чичо Ко - сръчка го един ден Мър Мър. - Може ли да те попитам нещо?
- Не - кисело изсумтя Ко Та Рак, на който днес нещо не му беше ден.
- Добре - сви рамене котарачето. - Но все пак ще те попитам.
- Казах ти, че не може! - изсумтя котакът.
- Лудостта наследява ли се? - изтърси Мър.
- Какво?! - опули се Ко.
- Може да е нещо в генетиката... - разсъждаваше Мър Мър.
- Не ме карай да те фрасТна! - изръмжа Ко Та Рак.
- Е какво толкова казах...?! - учуди се котарачето, докато залягаше.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Вихронрав All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...