28.01.2008 г., 10:06

Из терзанията на една душа

1.1K 0 0
2 мин за четене

Животът е клетката, а аз съм мишката, хваната в капана на нейните лапи, боря се за глътка въздух...
"Да, още малко… почти успя!"
... и за малко щастие и радост през това, което ми остава да преживея между тези стени от тел...
"По дяволите! Искам да се измъкна! Искам навън! Искам да видя света! Искам, искам… нещо повече от това!"
Някой ден може да се измъкна, да видя всичко толкова привлекателно отвън, да намеря това, което търся. Може би там ме очаква нещо специално предназначено за мен... Ще ми се да вярвам...
"О, вярвам, вярвам! Само ме пуснете! Пуснете ме!"
... и може би понякога наистина вярвам. Боря се, все още не съм се отказала и няма да се откажа.
"Не, не, естествено, че не!"
Често чрез музиката се докосвам до света отвън. Качвам се на приказните крила от тонове и звуци и излитам като звука през телените решетки, влизам във всяка душа, разтуптявам сърцата, стичам се със сълзите по лицата на хората, рея се с вятъра далече, далече. Забравям къде съм, какво съм, че съм сама, защото музиката е живот...
"Да! О, да! Живот! Моят живот!"
... Живот, различен от този, оковаващ съзнанието и действията ми. Живот! Моят живот! Този, който е в мен, а не около мен, който ме изпълва цялата, заради който съм тук...
...

Аз притежавам магия. Магията да вярвам в нещата и те да се случват. И, макар че понякога я губя в мислите, ежедневието и мечтите си, аз вярвам в нещо и рано или късно, каквото и да е то, се случва...
"Хахаха! Наивност?! Лудост може би?!"
"Млъкни! Да, аз вярвам, вярвам, вярвам!"
Надявам се все пак да не се загубя някой ден във всичко, заобикалящо ме, особено, ако успея да изляза навън…
"Имам нужда да свиря!"
... надявам се красотата на Света да е истинска. Надявам се да съществува и Любовта и аз да я срещна...
"Абе, ти чуваш ли се? Любовта не съществува! Светът не струва! А ти си най-голямата наивница, която..."
"Не, не наивност... Аз... аз съм Мечтателка!"
...

"Ще ми се да видя Слънцето! Луната!"
... да можех да ги видя всичките...
"Усмивките на хората, тяхната Любов и Привързаност..."
... дано е това, което описват книгите...
"Болката им. Сълзите им."
... тъжно, може би, но красиво... красиво е да изразяваш чувствата си...
"Да, да можех да ги видя всичките!"
... но аз вярвам все още...
"Дали?"
... може би...
"ДА!"
"Луди! Луди! Наивността е оплела душите ви!"
"О, за Бога, млъкнете! Искам да спя! Да сънувам поне малко от това, което не мога да имам!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тони Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...