Из югоизточния край на спиралната галактика
Седя на пейка пред блока. Да се чуди човек, как е оцеляла през зимата. Дървена е, става за отопление. То и сегашният сезон не е безопасен за нея – лято е, зимнина се стъкмява. Пак би била полезна. Та седя си и се радвам на този неизползван все още от гражданите енергиен ресурс, разположен под кичесто дърво. И то горкото почти последен мохикан след презастрояването на междублоковите пространства. Жалки останки от...‘Що ли в главата ми се разспростира думата империя? Сещам се за „Империята отвръща на удара”. Затварям очи и започвам да си фантазирам, че съм принцеса Лея. С поизтрита заради заточението на Земята памет. Ама нали Империята е в процес на разпад, явно нещо не са донастроили както трябва и започвам да си спомням...
Чувам някакъв шум, леко поскърцване и като че ме обвива облак прах. Явно космическият кораб, изпратен да ме спаси от пленничеството на тая планета и в тая държава се приземява в остатъка от градинка пред блока. Отварям очи - първи се появява Хан Соло. Оххх, може и да е Хан – прилича на такъв с тая нахлюпена на главата му, подобна на шлем шапка. Ама общата му визия- мърляв и с позакъсани дрехи ми изяснява защо е „соло”. След него пристъпва рижаво - кафеникаво козинесто същество. Чубака! Обаче върви на четири крака, навежда глава и започва да зоба неокосената трева (причината е, че служба „Озеленяване” или „Окосяване” към общината има средства само за заплати, не и за осъществяване на дейност). В следващия миг се чува мъжки глас:
–Тц,тц,тц! Жега бе! ‘Сичкото трева изгоряло! Мъжът ме вижда.
– Ааа, како! Дай някой дреха за децата, че голи и боси!
Това трябва да е Люк! А думите са някакъв код, парола. Но не се сещам какво значат...
О, Йода! В какво ни превърна тая Империя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Blue Всички права запазени
.Поздрав.