из "Записки от тук-таме" 2

Когато Гар Ван видя на какво прилича кухнята ú, не побесня, само заклати невярващо глава.
- Мога да обясня всичко... - започна да се оправдава Черната пантера Ра, обаче, като размисли, се прекъсна сама: - Но май няма смисъл. Нали?
- Няма - съгласи се с нея сенчестата.
- Всеки греши - пробва друг подход черната котка и погледна към Но Щен Вълк за подкрепа.
- Не ме гледай - смънка вълкът. - Аз не съм сбъркал никъде!
- Искате ли да пийнем по едно в кръчмата на Хо? - съвсем неочаквано ги попита Гар Ван.
- Да - предпазливо отговориха двамата, не можейки да повярват, че ще им се размине толкова леко.
- Екстра - каза сенчестата. - Ние с Ко и Сянка отиваме, а вие, като свършите с почистването тук, също елате.
И казвайки това им връчи по един парцал.

- Какво? - попита я Сянка, като излезе. - Не са ли тук?
- А, тук са - отговори му Гар Ван. - Обаче имат малко работа. Ние да отиваме, пък те ще дойдат, когато свършат.
- Много ли ще се забавят? - заинтересува се Ко Та Рак.
- А, не много - сенчестата се усмихна гадничко. - Час... два... три... Там някъде.

- И все пак какво е това "дзен"? - попита една вечер Черната пантера Ра.
- Амииии... - спогледаха се Но Щен Вълк и Сянка, на които им бе пределно ясно колко хлъзгава материя е това. Ко Та Рак обаче, може би защото днес малко попрекали с виното, все пак реши да даде някакво определение:
- Дзен е хармония - уверено заяви той.
- Хармония ли? - озадачи се Ра. - Хармония с какво?
- Ъъъ... - размаха неопределено лапи котакът, докато търсеше какво да отговори, обаче явно не успя, та за това изтърси: - Хармония по принцип.
- Ахааа - кимна пантерата, но явно не я задоволяваше отговорът, за това потърси друго мнение, както бе модерно да се прави в последно време: - Но?
- Ооо - измъкна се вълкът. - Аз от такива сложни теми нищо не разбирам.
- Да бе! - възкликна черната котка. - Сянка?
- ... - пое си дъх запитаният, но Ра го прекъсна с думите:
- И само не си мисли да се скатаваш!
- Хъм - дълбоко изхъмка той, а след няколко минутен размисъл каза: - Дзен е несигурност.
- Защо пък да е несигурност?! - не мирясваше пантерата.
- Защото никой не може да бъде напълно сигурен в онова, което не се знае - отговори ú Сянка.
- Ахааа - проточи Ра. - А защо...
- Днес да не е пълнолуние? - прекъсна я Ко Та Рак. - Какво ти става?!
- Не е - веднага му отговори Но Щен Вълк. - Щях да знам...