Беше май 1970-та. Соня току-що бе навършила осемнадесет години. Предстоеше й да гласува за пръв път в политическите избори на Народна република България, както тогава се наричаше сегашната Република България. Като повечето хора на нейната възраст и тя вече беше разбрала, че с изборите, които се провеждаха формално през определен период от време държавната система нямаше да се промени, така че да има и други партии освен единствената и хората да имат някои основни права като право на свободен избор на местоживеене и право да пътуват свободно в страната и извън нея. По онова време действаше наредба за ограничаване на жителството в окръжните градове като София, Пловдив, Варна, а за да се отиде до Петрич само защото е в близост до границата с Гърция, която беше в списъка на вражеските, капиталистически страни, трябваше да се чака цяла седмица за разрешение от Министерството на вътрешните работи. Някои получаваха отказ вместо разрешение заради етикета, че са потенциални бегълци през граница ...