ГаляБорисова (Галя Борисова)

Училище за светлина

Докато се разхождаше, Ерих търсеше нещо в короните на широколистните дървета, нещо, което неговият най-добър приятел му бе показал преди време. Един трон. Клоните го бяха оформили. Ето го! Той се покатери на дървото и се настани на трона. От тук можеше да види раззеленилата се долина, в която беше с ...

ГаляБорисова

Проза » Приказки и произведения за деца

2020-11-08T18:02:56+02:00 1.2K 6 11

Джемини

Джемини
„От собствен опит зная, че по време на сън може и да губим земните си усещания, ала за сметка на това се пренасяме в друга, безтелесна реалност, чиято природа коренно се различава от всичко онова, което познавам. Само смътни, загадъчни и фрагментарни спомени остават в паметта ни след момента ...

ГаляБорисова

Проза » Разкази

2020-06-05T18:45:20+03:00 1.6K 3 5

Изборът

Беше май 1970-та. Соня току-що бе навършила осемнадесет години. Предстоеше й да гласува за пръв път в политическите избори на Народна република България, както тогава се наричаше сегашната Република България. Като повечето хора на нейната възраст и тя вече беше разбрала, че с изборите, които се пров ...

ГаляБорисова

Проза » Разкази

2020-01-13T08:00:26+02:00 1.9K 4 13

Психиатърът и прокурорът – 4

Александър: Отдавна вече не знам юрист ли съм, какво съм. След оная случка с голямата пачка с долари, нещо се преобърна в живота ми. Трудно ми беше да си го призная, но като че ли започна да ми харесва да броя пари, да измъквам бандити от хватката на закона, да печеля делата им. А те знаеха как да м ...

ГаляБорисова

Проза » Други

2019-05-13T06:23:50+03:00 1.3K 3 6

Психиатърът и прокурорът – 3

Александър: Мъжът се представи като Иво Илиев. Бях виждал снимката и името му по вестници и знаех, че е приближен на известен бизнесмен, един от най големите босове на подземния, престъпен свят. После посетителят съобщи с подчертана самоувереност, че именно въпросният бизнесмен го изпраща при мен.
М ...

ГаляБорисова

Проза » Други

2019-05-11T23:02:15+03:00 1.3K 3 1

Психиатърът и прокурорът – 2

Александър: Точно тази вечер – не. Исках да бъдем двамата. Да си поговорим по мъжки, както се казва. Та така. Значи-и-и... си припомни истинските зими.
Мартин: Точно такива зими като тази, са в спомените ми от ученическите години, когато студовете бяха толкова сурови, че се налагаше да ни пускат в и ...

ГаляБорисова

Проза » Други

2019-05-11T14:22:50+03:00 1.2K 2

Психиатърът и прокурорът – 1

Действащи лица:
Александър, адвокат към Софийска адвокатска колегия, бивш прокурор от Главна прокуратура на Република България, на 52 години, вдовец и баща на тринадесетгодишна дъщеря. Живее в Княжево, квартал на София в подножието на Витоша.
Мартин, брат на Александър, две години по възрастен от не ...

ГаляБорисова

Проза » Други

2019-05-09T17:44:29+03:00 1.4K 3 2

Ретроспективно

Здравей Ник,
Годината е 2019-та. Жива съм. Така започва и една песен на Кристиан: „Здравей, татко! Годината е 2005-та. Жив съм.“ Написа я на осемнадесет.
Когато ти ни напусна, той беше току-що проходило бебе. Първата разбираема дума, която изрече беше: „тати“. Помниш ли? Много исках това. А „мама“.. ...

ГаляБорисова

Проза » Разкази

2019-03-20T18:12:05+02:00 2.5K 15 26

Лунната соната – Втора част

* * *
Много скоро след успеха на републиканското първенство във Варна, Криси бе включена в представителната тройка на националния отбор за предстоящото световно първенство. От това световно тя се завърна със сребърни и бронзови медали. Аз, самата никога не станах гимнастичка от величината на Криси. ...

ГаляБорисова

Проза » Разкази

2018-08-15T07:35:43+03:00 1.3K 4 6

Лунната соната – Първа част

Вечерта, в която с Криси решихме да направим нощно къпане на пълнолуние, на никой в спортния лагер не му се спеше. Това усложняваше нещата. Въпреки че лампите в бунгалата щяха да угаснат в единадесет, вечерния час за лягане и сън, още дълго време след проверката на треньорите, на тъмно щяха да се ра ...

ГаляБорисова

Проза » Разкази

2018-08-12T02:27:10+03:00 2.1K 3 12

Затворът "Родилен дом"

Беше шест часа, сутринта, неделя, 11-ти май преди доста години. В голямото фоайе на родилния дом бе пусто. Мая и съпругът й Ивайло чакаха от петнадесет минути да се появи доктор. Така им казаха на рецепцията, да чакат. Единадесети май беше датата, на която тя трябваше да роди според предвижданията н ...

ГаляБорисова

Проза » Разкази

2018-04-26T20:48:53+03:00 2.9K 8 18

Катерина

Катерина беше много малка, когато разбра, че е “селянка”. Родителите й се преселили от село в столицата, когато тя била едва осеммесечно бебе и оттогава неизменно живеели в големия град, но въпреки това, съвсем несправедливо децата от квартала често й се присмиваха, че е “селянче“.
Един ден Кристина ...

ГаляБорисова

Проза » Разкази

2018-03-28T02:36:54+03:00 2.9K 6 11

Подаръкът

Беше осем часа сутринта, на 29-ти декември преди много години.
- Здравей, къде да се видим днес, за да ти подаря нещо? - попита ме познат женски глас по телефона.
- Ами-и... в онова кафене на “Витошка“, в което бяхме преди време. - отговорих.
Беше Магдалена.
- Тази сутрин, по “първи петли” направих ...

ГаляБорисова

Проза » Разкази

2018-03-20T16:07:38+02:00 1.3K 1 3

Пратеник

Казват, че ангелите живеят на небето, а грешните хора на земята.
Познавах едно момче, казваше се Любо, най-добрия приятел на сина ми, който с последния си стих ни завеща посланието да обичаме живота с цялото си сърце и хората такива, каквито са. Когато го прочетох си признах, че никога не бях обичал ...

ГаляБорисова

Проза » Разкази

2018-03-15T11:29:45+02:00 2.4K 12 20

Двуличница

Беше в края на декември. Второкласниците от едно столично училище имаха Новогодишно тържество. Класната стая на втори “Б” беше украсена с пищни, разноцветни гирлянди от станиол и разтегателна хартия. Прозорците бяха побелели от налепените по тях късчета памук, които имитираха снежинки. На едно от ст ...

ГаляБорисова

Проза » Разкази

2018-02-28T14:58:59+02:00 2.3K 8 13

Еос – Осма, последна част

След бурята, която връхлетя бреговете на Еос и бушува през цялата нощ, на зазоряване вятърът утихна и дъждът спря. Изгревът разпръсна лъчите си над океана и той задряма в безмълвна медитация. Ако го нямаше лекия ветрец, който къдреше водната повърхност с едва забележими букли, океанът би изглеждал н ...

ГаляБорисова

Проза » Повести и романи

2018-02-04T21:12:51+02:00 1.2K 1

ЕОС - Седма част

През цялото време докато Тит даваше напътствия на медитиращите, Майкъл се опитваше да остане извън неговото въздействие, макар че беше със затворени очи като всички други. Ако това беше внушение, той щеше да го блокира така, както се беше научил да блокира страха си, породен от индикация на командни ...

ГаляБорисова

Проза » Повести и романи

2018-02-04T02:57:49+02:00 1.2K 1

Еос - Шеста част

Плясъци на весла от лодка разцепваха тишината на езерото. Сара и Ерик плаваха към замъка, който се издигаше на един от шестте му бряга. Ерик напътстваше лодката с веслата, а Сара се любуваше на белите лилии, разпръснати като малки острови по водата. От време на време някой лебед доближаваше лодката ...

ГаляБорисова

Проза » Повести и романи

2018-02-01T15:33:03+02:00 1.2K

ЕОС - Пета част

Още на другия ден след погребението на Сара и срещата в ирландския пъб със Стивън, Самюел се свърза с Питър, негов съученик и приятел, който през последните пет-шест години работеше като частен детектив. Разказа му за смъртта на Сара и изчезването на съпруга й Майкъл, както и за Стивън, някогашния й ...

ГаляБорисова

Проза » Повести и романи

2018-02-01T00:30:32+02:00 1.3K 1 1

Еос

Еос
Четвърта част
На погребението на Сара присъстваха нейни колеги, приятели на родителите й, а по линия на Майкъл единствено Самюел. Докато траеше ритуала, Самюел на няколко пъти се хвана, че мисли не за Сара, а за Майкъл. Мистериозното му изчезване можеше да означава само едно; че самолетът му се ...

ГаляБорисова

Проза » Повести и романи

2018-01-30T23:28:04+02:00 1.5K 2

Еос

Еос
Трета част
Сара разтърка очи и се огледа наоколо. Струваше й се, че се е събудила от дълбок сън и все още не знае къде е. Видя слънчева алея в красив парк, очертана от дървета, чиито клони се преплитаха високо над нея.Мраморни пейки и изящни статуи с накацали по тях птици ограждаха алеята от две ...

ГаляБорисова

Проза » Повести и романи

2018-01-28T19:34:13+02:00 1.2K 1

Еос

Еос
Втора част
Нищо не му говореше това място. Нямаше спомен, нито разумно обяснение как и защо се бе озовал тук. Намираше се на някаква неугледна самолетна писта, на която имаше два самолета за частни полети, единият от които беше неговият. Изглежда се беше приземил с този самолет. Нямаше друго обя ...

ГаляБорисова

Проза » Повести и романи

2018-01-26T14:30:25+02:00 1.5K 1

Еос

Е О С
Първа част
Сара обичаше да слуша музика, докато шофира. Не от радио, не каква и да е, а „нейна“, точно определена музика от дискове, които винаги стояха на удобно място в автомобила й. Тя пътуваше към дома си с мисълта, че скоро ще става майка, което току що беше потвърдено на преглед в клиник ...

ГаляБорисова

Проза » Повести и романи

2018-01-25T16:27:01+02:00 1.1K 1

Мечтанието на Шуман

Мечтанието на Шуман, Сталинградският Мамев курган и Александрийският фар
Заглавието не е опит за оригиналност. „Мечтанието“ на Шуман наистина звучи в „Залата на войнската слава“ на Мамаев курган във Волгоград - някогашният Сталинград. И това е голямата загадка на мемориалния ансамбъл „Героям Сталинг ...

ГаляБорисова

Проза » Литературни очерци

2018-01-03T14:38:42+02:00 2.6K 2 5

Пясъчната вселена

„В царството на животните да бъдеш родител означава да предадеш на потомството уменията, които ще са му нужни, за да живее самостоятелно и след това да си отидеш. При хората инстинктът за самостоятелност е същият, но невротичната потребност да притежаваме живота на децата си и да живеем чрез тях сяк ...

ГаляБорисова

Проза » Разкази

2017-12-26T19:59:33+02:00 1.1K 2 4

Умират ли детските желания

От половин час Лили и Боби редяха кубчета с картинки. Лили беше много разсеяна. Непрекъснато поглеждаше към дивана, където в голям найлонов плик седеше красиво, плюшено мече.
- Лили! - ядоса се момчето. - Погледни, какво си направила?
- Какво?
- Ето, какво! - Боби посочи кубчетата. - Това, тигър ли ...

ГаляБорисова

Проза » Разкази

2017-12-20T23:56:50+02:00 1.3K 3 5

Съпрузи

Близо до Княжево, в двор с дръвчета, рози и трева са се приютили няколко стари, романтични къщици, боядисани във виолетово и бяло. Пред тях, сякаш израснала, за да ги засланя стои малка църква с ожулена мазилка и голямо изображение на Спасителя. Това селище има табела с надпис: “Пансион за възрастни ...

ГаляБорисова

Проза » Разкази

2017-12-08T21:36:51+02:00 1.2K 1 5

Вечерта на младата дама

„За какво се пееше в „Джулай морнинг”?“ - въпросът изскочи като че ли без причина в мислите ѝ, докато крачеше по каменната алея покрай морския бряг. Свечеряваше се. Чайки и гларуси прелитаха ниско над водата, щапуреха по хладния пясък и крещяха на воля с всевъзможни крясъци, наслаждавайки се на пуст ...

ГаляБорисова

Проза » Разкази

2017-11-07T23:55:35+02:00 1.4K 1 3

Котката, която живееше в Министерския съвет

Пролетта на 2002-ра работех в офис в непосредствена близост със сградата на Министерския съвет на Република България. За да вляза в сградата, в която се намираше моя офис всеки ден минавах покрай желязната ограда на двора на Министерския съвет. Дворът представляваше великолепна градина, в която имаш ...

ГаляБорисова

Проза » Разкази

2017-10-26T01:47:52+03:00 1.6K 6 7

Грешната пътека

Училището, в което учех от първи до седми клас се намираше в непосредствена близост до Княжевските гробища. Някога Княжево е било село, а по това време беше краен квартал на София. До училището се стигаше по тясна и стръмна пътека, която обикаляше оградата на гробището.
Когато учехме сутрин, дори и ...

ГаляБорисова

Проза » Разкази

2017-10-24T15:54:18+03:00 1.4K 1 7