10.10.2018 г., 21:04

Изборът на розите

815 0 4
2 мин за четене

               ИЗБОРЪТ НА РОЗИТЕ

  Росица-Умница, бебе на шест месеца, обиколи градината на баба си, носена на ръце от своята майка и макар и много малка, се радваше  на всяко цвете и пеперудка, махаше с ръчички към прелитащите лястовички и постоянно се смееше. Но нищо не можеше да се сравни с възторга й, когато застана пред розовия храст, отрупан с едри червени рози. Може да се каже, че направо беше на върха на щастието си.

  Розите, обикновено доста суетни и заети със себе си, отначало не й обърнаха внимание. Само най- младата, едва напъпила, наклони главичката си към детето.

- Вижте, вижте! - извика тя - Пристигнала е непозната принцеса! Колко е красива и усмихната! И каква хубава червена рокля носи!

- Не е непозната, обади се едно глухарче, Тя е нашата принцеса, Русалия Кристина Джорджиана, веселата ни повелителка, която вече всички наричат Росица-Умница.

- Колко жалко, въздъхна една друга роза, от белия храст от другата страна на пътеката, от всичко на света най-много бих искала това малко момиченце да бъде наша принцеса!

- Може, намеси се една голяма, силно ухаеща червена роза, може да стане, ако ние решим! Имаме право да си изберем покровителка, така е записано в Хрониките на бялата и червената роза.

- Ами тогава да го направим, да го направим! - малката пъпка нетърпеливо се залюля на клончето си.

   Речено-сторено, веднага се проведе събрание и всички единодушно избраха малката принцеса за своя господарка. Тя вече щеше да се титулува Русалия-Кристина-Джорджиана, принцеса на розите и глухарчетата от всички сезони.

- Какво безсрамие! Каква наглост! Не може да избирате друга принцеса, аз съм вашата господарка, аз, аз, аз!

   Това беше феята Тамина, която досега чрез заплахи и интриги се представяше за фея на розите. Розите изтръпнаха от ужас, защото тя често ги наказваше, скубеше листенцата им, мачкаше пъпките. И сега кръжеше над храста, зачервена от яд, а всички светулки и нощни пеперуди изплашено се отдръпваха от пътя й.

   На сутринта розите помръкнаха от мъка и срам. Повечето от венчелистчетата им бяха смачкани и откъснати, от красотата им не беше останало почти нищо. Идеше им да се скрият вдън земя, когато видяха да идва Росица-Умница, усмихната и лъчезарна като малко слънчице. Изведнъж малкото момиченце видя какво се е случило и заплака с глас, сълзите й се стичаха по клонките и падаха на земята.

   И се случи чудо! Смачканите венчелистчета се изправиха, отново свежи и сочни, нови листенца буквално за минути израстнаха, само  миг и розите отново бяха красиви и свежи.

 - Нашата принцеса! Нашата вълшебна принцеса направи чудото! Сълзите й ни излекуваха! - развълнуваха се розите и ухаеха още по-силно.

- И все пак, каза тихо малката пъпка, аз бих предпочела да увехна преждевременно, отколкото да разплача принцесата...

   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Neli Kaneva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • О, тя вече е на четири години! Ще видите какво прави в следващите приказки!
  • Хареса ми. Тази лоша, лоша Таина! Веднъж да порасне Росица-умница!
  • Благодаря!
  • Хубав разказ. Хареса ми идеята и смисъла , който е вложен с цел да замисли читателя. Поздрави!

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...