11.07.2004 г., 1:19 ч.
Избягали мисли в самотна вечер
1 мин за четене
Водка с портокалов сок. Господи, колко обичам водка с портокалов сок! Часът е един, а аз седя, пуша някаква изгаснала цигара и мисля.
За какво? И аз не знам. След четвъртата чаша мислите започват да се разхождат из празния апартамент вместо да стоят в главата ми. Гоня ги. Бягат доста бързо. Е, какво пък, не ми трябват! Чувствам се като лисицата от баснята с гроздето. Не успях да хвана мисълта с името й, така че се извинявам.
Въобще не ми се спи. А главата ме боли ужасно! Сигурно ти се е случвало да си сам в празен апартамент и да пиеш водка с портокалов сок. Абсолютно сам...
Чувам лай на куче... Или пък това е някоя мисъл стъпила накриво... Не знам... Всъщност има ли значение?
Цигарите са лош новик. Писането – също. Но не мога да се откажа и от двете. Пък и за какво да го правя? Все пак един живот имам. A и ако ги откажа някой ден, няма да има какво да правя, когато съм сама...
До скоро не обичах самотата. Как успях за толкова кратко да се влюбя в нея? Ти сигурно я мразиш. Вероятно си мислиш, че нещо не ми е в ред. Може и да си прав... а пука ли ти? Едва ли.толкова хора са луди в днешно време, че рядко някой им обръща внимание. Затова спри да четеш. Аз съм просто една от многото луди...
За какво? И аз не знам. След четвъртата чаша мислите започват да се разхождат из празния апартамент вместо да стоят в главата ми. Гоня ги. Бягат доста бързо. Е, какво пък, не ми трябват! Чувствам се като лисицата от баснята с гроздето. Не успях да хвана мисълта с името й, така че се извинявам.
Въобще не ми се спи. А главата ме боли ужасно! Сигурно ти се е случвало да си сам в празен апартамент и да пиеш водка с портокалов сок. Абсолютно сам...
Чувам лай на куче... Или пък това е някоя мисъл стъпила накриво... Не знам... Всъщност има ли значение?
Цигарите са лош новик. Писането – също. Но не мога да се откажа и от двете. Пък и за какво да го правя? Все пак един живот имам. A и ако ги откажа някой ден, няма да има какво да правя, когато съм сама...
До скоро не обичах самотата. Как успях за толкова кратко да се влюбя в нея? Ти сигурно я мразиш. Вероятно си мислиш, че нещо не ми е в ред. Може и да си прав... а пука ли ти? Едва ли.толкова хора са луди в днешно време, че рядко някой им обръща внимание. Затова спри да четеш. Аз съм просто една от многото луди...
© Кери Исова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Insect- (Христо Иванов) : Радвам се
-
e добре! пак на мен ми хареса в крайна сметка....!
-
Всъщност може би по-скоро от водката
А що се отнася до изхода - аз не го търся, защото знам къде ел Просто ме мързи да си дотътря краката до там -
Заглавието на творбата ми харесва повече от произведението!
Ако писането е лош навик, то тогава не знам как може (донякъде)човек да си помогне, ако е ограничил и общуването!
Дали съм те разбрала? Разбрах те, и не си луда! Може би подлудяваш, но не си луда!
Хареса ми мисълта ти "...мисъл стъпала накриво...". Самотата при мен е повече от предпочитана, не ми е и редовен гост...
Търси изход и там, където на пръв поглед няма, дори и след поредна проверка! А главата ти те боли ужасно, защото търси изгубените си мисли, без които не може! -
Прочетох твоето Паралела би бил интересен
-
Определено може да бъде направен паралел с моето есе "Зад дебелото стъкло на прозореца"
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
