Избягали мисли в самотна вечер
За какво? И аз не знам. След четвъртата чаша мислите започват да се разхождат из празния апартамент вместо да стоят в главата ми. Гоня ги. Бягат доста бързо. Е, какво пък, не ми трябват! Чувствам се като лисицата от баснята с гроздето. Не успях да хвана мисълта с името й, така че се извинявам.
Въобще не ми се спи. А главата ме боли ужасно! Сигурно ти се е случвало да си сам в празен апартамент и да пиеш водка с портокалов сок. Абсолютно сам...
Чувам лай на куче... Или пък това е някоя мисъл стъпила накриво... Не знам... Всъщност има ли значение?
Цигарите са лош новик. Писането – също. Но не мога да се откажа и от двете. Пък и за какво да го правя? Все пак един живот имам. A и ако ги откажа някой ден, няма да има какво да правя, когато съм сама...
До скоро не обичах самотата. Как успях за толкова кратко да се влюбя в нея? Ти сигурно я мразиш. Вероятно си мислиш, че нещо не ми е в ред. Може и да си прав... а пука ли ти? Едва ли.толкова хора са луди в днешно време, че рядко някой им обръща внимание. Затова спри да четеш. Аз съм просто една от многото луди...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кери Исова Всички права запазени
