Keri
37 резултата
Тя вървеше по познатата пътека. Дърветата бяха покрити с пухкав сняг и за миг тя се зачуди как зимата е дошла толкова бързо. Та до вчера навън всичко тънеше в зелен разкош, а слънцето я галеше с вълшебна нежност. Мисълта отмина толкова бързо, че тя не разбра какво е породило тъгата й.
Тя вървеше към ...
Тя вървеше към ...
1281
1
Той вървеше по пътеката и гледаше само напред. Вече не помнеше какво е оставил зад себе си. Пред очите му минаваха картини, сякаш нарисувани от известни художници, но той не им обръщаше внимание. Вървеше напред, бързайки към Върха. Вече почти беше забравил защо... но продължаваше. Краката му като че ...
1507
2
Тя лежеше в меките чаршафи и мислеше. В тишината се чуваше само неговото дишане
– тежко, но спокойно. От време на време той бълнуваше и се въртеше, облян в пот,
но не се будеше. Тя попиваше челото му и дълго се взираше в лицето му, сякаш то
бе пъзел,от чието нареждане зависеше живота й. После пак се ...
– тежко, но спокойно. От време на време той бълнуваше и се въртеше, облян в пот,
но не се будеше. Тя попиваше челото му и дълго се взираше в лицето му, сякаш то
бе пъзел,от чието нареждане зависеше живота й. После пак се ...
1306
2
Тя хвана котвата и я намести. Връвта я дръпна рязко и замалко не падна. Беше с изкрящожълта грейка в тон със ските и щеките, разбира се. В ушите й се виждаха слушалки тип “тапички”, от които се чуваше музика или може би по-скоро джънгър.
Не носеше шапка. Всъщност мразеше шапките може би напук на май ...
Не носеше шапка. Всъщност мразеше шапките може би напук на май ...
1897
- Какво е душата? – попита тя и подпря главата си с ръце. Сякаш й тежеше...
- Душата е часовник. – отговори той. Като че ли въпросът не го изненада въобще.
Тя погледна ръчния си часовник – малък, без цифри, само с две камъчета на шестицата и дванайската, с тънка сребърна гривна вместо кожена каишка. ...
- Душата е часовник. – отговори той. Като че ли въпросът не го изненада въобще.
Тя погледна ръчния си часовник – малък, без цифри, само с две камъчета на шестицата и дванайската, с тънка сребърна гривна вместо кожена каишка. ...
1703
4
Ела към мен. Приближи се. Погледни в очите ми. Красиви ли са?
Вгледай се в тях. Хипнотизират те, нали? Вече си готов на всичко да ме имаш. Направи крачка напред. Протегни ръка. Усещаш ли нежността на допира ми? Харесват ли ти ръцете ми? Когато ги докосваш, си представи, че са върху тялото ти и го ми ...
Вгледай се в тях. Хипнотизират те, нали? Вече си готов на всичко да ме имаш. Направи крачка напред. Протегни ръка. Усещаш ли нежността на допира ми? Харесват ли ти ръцете ми? Когато ги докосваш, си представи, че са върху тялото ти и го ми ...
1981
1
Тази вечер тя се прибра рано. Чувстваше се смазана от всичко и някак обезверена. Рядко изпадаше в подобни състояния, но когато това се случеше песимизмът се наместваше трайно в съзнанието й и го обгръщаше с хилядите си черни лепкави ръце.
Задушаваше го бавно, наслаждавайки се на агонията му с презри ...
Задушаваше го бавно, наслаждавайки се на агонията му с презри ...
1528
8
Намирам се в стая без изход,
с прозорец зазидан отдавна.
Тъмнината ми се усмихва -
за кръвта ми е жадна.
Не усещам горещия студ, ...
с прозорец зазидан отдавна.
Тъмнината ми се усмихва -
за кръвта ми е жадна.
Не усещам горещия студ, ...
1073
- Добро утро! – каза тя без дори да го погледне. Очите й бяха потънали в чашата кафе и сякаш се опитваха да намерят себе си.
- Добро да е! – отвърна той с лека усмивка. – Няма ли да ме погледнеш? Специално за теб съм се пременил.
Тя вдигна поглед за миг и после пак се загледа в черната течност. Той ...
- Добро да е! – отвърна той с лека усмивка. – Няма ли да ме погледнеш? Специално за теб съм се пременил.
Тя вдигна поглед за миг и после пак се загледа в черната течност. Той ...
1689
3
1490
5
Когато той умря, денят беше слънчев и топъл. Дори необичайно топъл за ноемрви. Това не беше една обикновена трагедия като по филмите или в романите, където природата винаги предвещава или е съпричастна към случващото се. Това беше просто една трагедия. И толкова.
1537
3
Някой ден ще си тръгна,
В тишината стъпките ми ще отекват.
Ще остана безмълвна,
Само сълзите ще говорят за тебе.
Нощта ще се усмихне, ...
В тишината стъпките ми ще отекват.
Ще остана безмълвна,
Само сълзите ще говорят за тебе.
Нощта ще се усмихне, ...
1479
1
- Какво е страхът? – попита тя с някакъв особен блясък в очите.
- Страхът е паяк. – отговори той със спокойния си равен глас.
- Но какво може да направи едно паяче, освен да плете своята тънка паяжина? – тя почти незабележимо присви очи и блясъкът се превърна в недоверчивост.
- Именно това – той пле ...
- Страхът е паяк. – отговори той със спокойния си равен глас.
- Но какво може да направи едно паяче, освен да плете своята тънка паяжина? – тя почти незабележимо присви очи и блясъкът се превърна в недоверчивост.
- Именно това – той пле ...
1784
3
- Какво е мъката? – попита тя без да го погледне. Очите й още се любуваха на красивата червена роза, която едва се беше разлистила.
- Мъката е роза. – отговори той.
- Но тя е красива...
- Да. И мъката има своята красота.
Тя милваше цветето с необикновена нежност. Пръстите й обхождаха дръжката към ме ...
- Мъката е роза. – отговори той.
- Но тя е красива...
- Да. И мъката има своята красота.
Тя милваше цветето с необикновена нежност. Пръстите й обхождаха дръжката към ме ...
3336
1
19
> “Животът е въртележка, на която никой не може да се задържи задълго. В края на краищата тя винаги се връща на същото място, като затваря кръга” – Стивън Кинг.
Спомням си, че когато бях малка, все се чудех какво има от другата страна на луната. Веднъж дори си представих, че мога да имам прашинка от ...
Спомням си, че когато бях малка, все се чудех какво има от другата страна на луната. Веднъж дори си представих, че мога да имам прашинка от ...
2801
1
За мен си море
От сълзите, които изплаках
Във всяка от нощите,
В които те чаках.
Давя се в теб, ...
От сълзите, които изплаках
Във всяка от нощите,
В които те чаках.
Давя се в теб, ...
1805
3
Събудих се в бяла стая с бели стени
В легло с бели чаршафи,
Срещу мен заключена бяла врата.
Опитвам се да я отворя –
не мога – няма брава, ...
В легло с бели чаршафи,
Срещу мен заключена бяла врата.
Опитвам се да я отворя –
не мога – няма брава, ...
1227
3
Не мога да те достигна –
Дели ни прозрачна стена.
Обръщам се само за миг –
А огледало е станала тя.
Къде си? ...
Дели ни прозрачна стена.
Обръщам се само за миг –
А огледало е станала тя.
Къде си? ...
1408
“Има неща познати и неща непознати. Между тях са вратите” – Джим Морисън
Той вървеше по тъмния коридор с мек килим с различни шарки. Те като че бяха живи. Променяха се понякога толкова бързо, че нямяше как да забележиш движението. Създаваха илюзия за статичност. Стените се сливаха и се отдръпваха. С ...
Той вървеше по тъмния коридор с мек килим с различни шарки. Те като че бяха живи. Променяха се понякога толкова бързо, че нямяше как да забележиш движението. Създаваха илюзия за статичност. Стените се сливаха и се отдръпваха. С ...
1612
И днес вали,
И пак съм без чадър.
Капките ще измият сълзите ми,
Изляза ли навън.
Поглеждам спрелия часовник на ръката си, ...
И пак съм без чадър.
Капките ще измият сълзите ми,
Изляза ли навън.
Поглеждам спрелия часовник на ръката си, ...
1313
4
Водка с портокалов сок. Господи, колко обичам водка с портокалов сок! Часът е един, а аз седя, пуша някаква изгаснала цигара и мисля.
За какво? И аз не знам. След четвъртата чаша мислите започват да се разхождат из празния апартамент вместо да стоят в главата ми. Гоня ги. Бягат доста бързо. Е, какво ...
За какво? И аз не знам. След четвъртата чаша мислите започват да се разхождат из празния апартамент вместо да стоят в главата ми. Гоня ги. Бягат доста бързо. Е, какво ...
2201
6
- Добър ден! Какво ще обичате? – попита любезно мъжът на рецепцията – отдавна преминал средната възраст човечец, който все още беше запазил искрата в погледа си и няколко черни косъма в снежнобялата си коса.
- Добър ден! Стая за двама с изглед към планината, ако обичате. – каза младежът още стискайк ...
- Добър ден! Стая за двама с изглед към планината, ако обичате. – каза младежът още стискайк ...
1808
- Какво е удоволствие? – попита тя, гледайки го с пронизващите си очи.
- Горещото кафе сутрин. – отговори той с мила усмивка.
- Но то е горчиво...
- Ако не беше, нямаше да е истинско.
Тя наведе глава и се огледа в черната течност. Косата й падаше отстрани като решетки, в които искаше да затвори удов ...
- Горещото кафе сутрин. – отговори той с мила усмивка.
- Но то е горчиво...
- Ако не беше, нямаше да е истинско.
Тя наведе глава и се огледа в черната течност. Косата й падаше отстрани като решетки, в които искаше да затвори удов ...
1970
1
Вещица съм.
Прокълната в самотата си.
Понякога се вмъкнам във съня ти
Неочаквано.
Обърквам те, ...
Прокълната в самотата си.
Понякога се вмъкнам във съня ти
Неочаквано.
Обърквам те, ...
1392
6
1247
1
Всички живеем във замъци –
Тъмни, отблъскващи.
Скитаме се – малки самотници –
В търсене на утрото.
Имаме свещи. ...
Тъмни, отблъскващи.
Скитаме се – малки самотници –
В търсене на утрото.
Имаме свещи. ...
1657
8
Думите ми решетки са.
Блъскам се в тях, окована отдавна.
Краката ми плочи са –
Паметници на бягство желано.
Очите ми закърняха. ...
Блъскам се в тях, окована отдавна.
Краката ми плочи са –
Паметници на бягство желано.
Очите ми закърняха. ...
1237
Изгубих се във тъмното
На нощ безлунна.
Вървя и блъскам се
В невидими прегради
От спомени и думи. ...
На нощ безлунна.
Вървя и блъскам се
В невидими прегради
От спомени и думи. ...
1519
1626
4
Tръгвам си
Озарена от пламъка...
Солени капки ме мокрят,
усмихвам се.
Проблясват искри ...
Озарена от пламъка...
Солени капки ме мокрят,
усмихвам се.
Проблясват искри ...
1358
3
Табела,
Увиснала в тежкия въздух.
Две думи на нея
Изписани хубаво
С шепот на треперещи устни – ...
Увиснала в тежкия въздух.
Две думи на нея
Изписани хубаво
С шепот на треперещи устни – ...
3571
2
Пепел от рози и един смачкан лист
С името на този, за който е следния стих.
Розите бяха червени, огънят на любовта гореше,
Листата бяха зелени, всеки миг до мен ти беше.
Но щастието е кратко и намеси се завистта. ...
С името на този, за който е следния стих.
Розите бяха червени, огънят на любовта гореше,
Листата бяха зелени, всеки миг до мен ти беше.
Но щастието е кратко и намеси се завистта. ...
1567
3
Когато вали и се чyвстваш самотен,
Когато болката гори и пари в твоите гърди,
Когато като леден нож разкъсва те от вътре и ти идва да крещиш,
Когато вместо туй ти плачеш и несвързано мълвиш.
Когато няма на кого да се обадиш и няма с кой да споделиш, ...
Когато болката гори и пари в твоите гърди,
Когато като леден нож разкъсва те от вътре и ти идва да крещиш,
Когато вместо туй ти плачеш и несвързано мълвиш.
Когато няма на кого да се обадиш и няма с кой да споделиш, ...
1505
1
Споменът за теб догаря,
Последна дръпка и си вече мит –
Една забравена цигара
В мръсен пепелник.
Люти димът в очите, ...
Последна дръпка и си вече мит –
Една забравена цигара
В мръсен пепелник.
Люти димът в очите, ...
1618
12
Нека си представим, че се намираме в град, условно наречен А и искаме да стигнем до друг, наречен Б.
Можем да направим това по много различни начини: да вземем влак, автобус, самолет или да отидем със собсвената си кола. Разликите в превозните средства са удобствата и цените. Да речем, че решаваме д ...
Можем да направим това по много различни начини: да вземем влак, автобус, самолет или да отидем със собсвената си кола. Разликите в превозните средства са удобствата и цените. Да речем, че решаваме д ...
3354
2
1667
4
Бял лист бях –
Накъса ме.
Сега събираш парчетата.
Някога пишеше с удоволствие
Върху гладката ми повърхност, ...
Накъса ме.
Сега събираш парчетата.
Някога пишеше с удоволствие
Върху гладката ми повърхност, ...
1801
5
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
