Беше топла августовска вечер. В малка българска къща Петър се въртеше неспокойно в леглото си.
В съседната стая сестра му Калина разговаряше тихо със съпруга си Явор. Двамата обсъждаха какво бе казал лекарят, въпреки че той казваше едно и също нещо всеки път. Петър едва бе прехвърлил трийсетте, беше силен и набит, нямаше никакви хронични заболявания, дори настинки не хващаше. Въпреки това, от 3 години насам периодично се разболяваше изведнъж, гореше в треска, не искаше да яде и нямаше сили дори да стане от леглото. От сутринта на предния ден отново бе болен. Причината я знаеха и докторът, и Калина, и Явор, но единствено Петър я разбираше истински и дълбоко.
На пода седяха момче и момиче на около три години. Улисани в разговора, родителите на момченцето не забелязаха, че Дарина отиде в другата стая. Там момиченцето седна на килима и започна да си играе тихо с новата си кукла, получена за вчерашния рожден ден. За Петър обаче това не беше рожденият ден на дъщеря му, а годишнината от загуб ...