Катя се взираше в прозореца. Гледаше, но не виждаше. Беше потънала в пустота и безвремие. Не си даваше сметка за това. Умът ѝ тотално отсъстваше. Майка ѝ надникна.
- Кате! Какво правиш? Трябваш ми! -никаква реакция.
- Кате, чуваш ли ме? - пак мълчание. Ма, ти добре ли си? Проблем ли имаш?
След като и сега нямаше реакция, майката влезе и леко докосна дъщеря си. Тя трепна. Обърна очи към нея и бавно започна да се връща в реалността. Сякаш си идваше от мнооого далеч.
- От къде идваш? Кацна ли най-после?
- Ммммм.....
- Какво? Кажи нещо, де!
Катя въздъхна тежко и седна на леглото. Какво да каже? Тя сама не знаеше къде е била и защо. Знаеше, че за известно време не съществуваше, но не знаеше защо. Беше уморена. Много уморена!
- Мамо.... Какво.... Не знам. Времето спира ли? То, може ли да изчезне?
- Добре ли си, бе, Кате? Какви са тия въпроси?
- Аз бях изчезнала, мамо. И ми беше спокойно. Ама, къде бях изчезнала?
- Уф, Кате! И без теб ще се оправя! Легни си почини. И, не изчезвай пак! После щ ...