Изчезва ли времето?
Катя се взираше в прозореца. Гледаше, но не виждаше. Беше потънала в пустота и безвремие. Не си даваше сметка за това. Умът ѝ тотално отсъстваше. Майка ѝ надникна.
- Кате! Какво правиш? Трябваш ми! -никаква реакция.
- Кате, чуваш ли ме? - пак мълчание. Ма, ти добре ли си? Проблем ли имаш?
След като и сега нямаше реакция, майката влезе и леко докосна дъщеря си. Тя трепна. Обърна очи към нея и бавно започна да се връща в реалността. Сякаш си идваше от мнооого далеч.
- От къде идваш? Кацна ли най-после?
- Ммммм.....
- Какво? Кажи нещо, де!
Катя въздъхна тежко и седна на леглото. Какво да каже? Тя сама не знаеше къде е била и защо. Знаеше, че за известно време не съществуваше, но не знаеше защо. Беше уморена. Много уморена!
- Мамо.... Какво.... Не знам. Времето спира ли? То, може ли да изчезне?
- Добре ли си, бе, Кате? Какви са тия въпроси?
- Аз бях изчезнала, мамо. И ми беше спокойно. Ама, къде бях изчезнала?
- Уф, Кате! И без теб ще се оправя! Легни си почини. И, не изчезвай пак! После ще ми обясниш! Изчезнала била!
Катя пак се замисли. Беше чувала за забързано време, за спряло време, за интересно време, но не и за изчезнало време. Мислеше си, ако времето изчезва, какво става с нещата в него? Сигурно и те изчезват. Също като нея! Но, щом се връща, къде е изчезвало? Тя въздъхна. Да беше се върнало „пречистено” от неразрешимите ѝ проблеми! Ама не! Донесе ги и тях! И що му беше тогаз да изчезва? Щом е тъй, тя ще изчезне без него! Ама, къде?
Майка ѝ пак надникна и плахо пристъпи в стаята.
- Кате?
- Мамо! Боли ме душата! Не искам да съм тук!
- Как тъй, Кате? Къде искаш да бъдеш?Защо толкоз те боли?
Момичето се сгуши в нея и заплака. Плака дълго. А, тя търпеливо я притискаше към себе си и я галеше. Не питаше нищо. Чакаше да се наплаче. Да се излее болката от душата ѝ и да се види крехкото стръкче живец. Явно, много ѝ се беше насъбрало. Най-после сълзите спряха. Без да се отделя от майка си, Катя промълви: ето къде ще изчезна! С, или без времето, ще се скрия тук! Може ли, мамо? Поне докато времето си почине, върне си доброто настроение и дойде да ме вземе!
- Кате, Катеее.... За времето не знам, ама, аз съм до теб! Винаги! Дори да умра, потрябвам ли ти, ще съм до тебе! Уморена ли си още? Слиза ли ти се при нас? Ако не, остани си тук. Утре ще си като нова! Ще видиш!
© Маргарита Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Аз благодаря! Не се чувствам четена напоследък. Явно, нещо ме ми е наред.
-
Докосна ме разказа ти, Маргарита!Благодаря ти!
-
Благодаря! А, истории подобни, дал Бог, но не всички си имат такава майка.
-
Много ми хареса начина по който описваш историята!
-
Благодаря ви, Пепи, Хел и Марианка! Катя е късмелийка, с такава майка! Иначе, с изчезване нещата не се получават.
-
Да се изгубиш от себе си...
Мн добре разказано... !!!!! -
Благодаря ви, Краси и Васи! Времето прави някакви неща, ама не ги разбирам. Не знам за вас, ама аз съм изпадала в състояние на безвремие. Иване! За малко да те пропусна! Да те пропусне злото! Благодаря и на теб!
-
Само в майчиния скут времето спира, проблемите изчезват и ти е толкова хубаво! Много ми хареса.
-
С появяването си на този свят, губим почти всичко от другия... Някой, понякога все пак го усеща, има такива моменти...
-
Благодаря ви от сърце, Лини и Петър! Йони, благодаря и на теб. За това, че сте прочели, коментирали, гушнали в любими!
-
Много ми хареса, Марги!
-
Дали изчезва времето? Не знам.Но разказът ми хареса. Хареса ми майчината топлина и това, че от строгост една майка винаги ще се опита да разбере детето си и да му помогне, когато и с каквото може.А в обятията на майката времето спира и човек се чувства защитен и обичан. Така тъгата се изтича ...Благодаря !
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
