Изчезва ли времето?
Катя се взираше в прозореца. Гледаше, но не виждаше. Беше потънала в пустота и безвремие. Не си даваше сметка за това. Умът ѝ тотално отсъстваше. Майка ѝ надникна.
- Кате! Какво правиш? Трябваш ми! -никаква реакция.
- Кате, чуваш ли ме? - пак мълчание. Ма, ти добре ли си? Проблем ли имаш?
След като и сега нямаше реакция, майката влезе и леко докосна дъщеря си. Тя трепна. Обърна очи към нея и бавно започна да се връща в реалността. Сякаш си идваше от мнооого далеч.
- От къде идваш? Кацна ли най-после?
- Ммммм.....
- Какво? Кажи нещо, де!
Катя въздъхна тежко и седна на леглото. Какво да каже? Тя сама не знаеше къде е била и защо. Знаеше, че за известно време не съществуваше, но не знаеше защо. Беше уморена. Много уморена!
- Мамо.... Какво.... Не знам. Времето спира ли? То, може ли да изчезне?
- Добре ли си, бе, Кате? Какви са тия въпроси?
- Аз бях изчезнала, мамо. И ми беше спокойно. Ама, къде бях изчезнала?
- Уф, Кате! И без теб ще се оправя! Легни си почини. И, не изчезвай пак! После ще ми обясниш! Изчезнала била!
Катя пак се замисли. Беше чувала за забързано време, за спряло време, за интересно време, но не и за изчезнало време. Мислеше си, ако времето изчезва, какво става с нещата в него? Сигурно и те изчезват. Също като нея! Но, щом се връща, къде е изчезвало? Тя въздъхна. Да беше се върнало „пречистено” от неразрешимите ѝ проблеми! Ама не! Донесе ги и тях! И що му беше тогаз да изчезва? Щом е тъй, тя ще изчезне без него! Ама, къде?
Майка ѝ пак надникна и плахо пристъпи в стаята.
- Кате?
- Мамо! Боли ме душата! Не искам да съм тук!
- Как тъй, Кате? Къде искаш да бъдеш?Защо толкоз те боли?
Момичето се сгуши в нея и заплака. Плака дълго. А, тя търпеливо я притискаше към себе си и я галеше. Не питаше нищо. Чакаше да се наплаче. Да се излее болката от душата ѝ и да се види крехкото стръкче живец. Явно, много ѝ се беше насъбрало. Най-после сълзите спряха. Без да се отделя от майка си, Катя промълви: ето къде ще изчезна! С, или без времето, ще се скрия тук! Може ли, мамо? Поне докато времето си почине, върне си доброто настроение и дойде да ме вземе!
- Кате, Катеее.... За времето не знам, ама, аз съм до теб! Винаги! Дори да умра, потрябвам ли ти, ще съм до тебе! Уморена ли си още? Слиза ли ти се при нас? Ако не, остани си тук. Утре ще си като нова! Ще видиш!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
