17.08.2008 г., 7:28 ч.

Изгрев 

  Проза » Разкази
695 0 2
2 мин за четене

Ко Та Рак се събуди, нещо беше обезпокоило съня му, някой се промъкваше безшумно съвсем близо до него. Ко, като всяка истинска котка, спеше само с едното око и едното ухо, другите винаги бяха нащрек. Без да помръдва и с мустак се огледа и благодарение на отличното си нощно зрение успя да идентифицира сянката, която се промъкваше по тъмната уличка като Но Щен Вълк. Друго качество, което Ко Та Рак, като една истинска котка притежаваше, беше любопитство в промишлени количества. Затова реши да проследи приятеля си и да види какво е намислил да прави в това невъзможно ранно време - даже слънцето не беше станало още. Стъпка по стъпка Ко Та Рак тръгна след вълка, меките му лапи не издаваха никакъв звук...
- Добре, можеш да дойдеш с мен - каза Но Щен Вълк, незнайно как усетил котката.
- Но как ме усети?! - учуди се Ко - Та аз не издадох никакъв звук!
- А ти мен? - отговори на въпроса му с въпрос приятелят му и без да чака отговор продължи по пътя си също толкова безшумно като досега. Ко вдигна мислено рамене и тръгна и той, любопитен да види до какво ще доведе нощната разходка.
Но Щен Вълк мина през цялото село, покрай къщата на Дърт Пън, на чиято веранда наскоро беше се крил от дъжда (без особена нужда) и Ко Та Рак беше мечтал за тигрите. Тя беше последната най-източна постройка на селото. Двамата приятели навлязоха в гората, която беше особено тъмна по това време на денонощието, но и двамата имаха достатъчно добро нощно зрение и се ориентираха прекрасно. Скоро стигнаха до един хълм, който пробиваше върховете на дърветата и предлагаше прекрасна гледка над короните им. Но Щен Вълк седна на един камък и се загледа в далечината. Ко Та Рак се настани до него, гледайки в същата посока, чудейки се какво е намислил приятелят му. След няколко минути започна да не го свърта и погледна вълка до себе си. Но Щен Вълк седеше напълно неподвижен вперил немигащ поглед някъде в далечината. Ко призова цялото си търпение, което обикновено използваше, когато дебнеше мишките в хамбара. Така прекараха много време, или поне на котката й се стори така. След около час започна да се развиделява, а малко по-късно се показа и самото слънце. Тогава Но Щен Вълк се размърда и тръгна обратно.
- И все пак за какво беше всичко това? - попита Ко Та Рак, когато се прибраха в селото.
- Посрещнахме слънцето... - отговори приятелят му и тръгна нанякъде.
Ко знаеше много добре, че вълците по принцип са леко смахнати, но Но Щен Вълк направо обираше всички точки.

© Стоян Вихронрав Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Очаквам с нетърпение, харесвам да чета дзеня
  • Приветствам този дзеня
    красиво е да посрещаш слънцето с приятели
    май за първи път виждам коан тук
    приеми приятелски поздрав
    тези дни ще публикувам и някой от моите дзеня
Предложения
: ??:??