Ко Та Рак се събуди, нещо беше обезпокоило съня му, някой се промъкваше безшумно съвсем близо до него. Ко, като всяка истинска котка, спеше само с едното око и едното ухо, другите винаги бяха нащрек. Без да помръдва и с мустак се огледа и благодарение на отличното си нощно зрение успя да идентифицира сянката, която се промъкваше по тъмната уличка като Но Щен Вълк. Друго качество, което Ко Та Рак, като една истинска котка притежаваше, беше любопитство в промишлени количества. Затова реши да проследи приятеля си и да види какво е намислил да прави в това невъзможно ранно време - даже слънцето не беше станало още. Стъпка по стъпка Ко Та Рак тръгна след вълка, меките му лапи не издаваха никакъв звук...
- Добре, можеш да дойдеш с мен - каза Но Щен Вълк, незнайно как усетил котката.
- Но как ме усети?! - учуди се Ко - Та аз не издадох никакъв звук!
- А ти мен? - отговори на въпроса му с въпрос приятелят му и без да чака отговор продължи по пътя си също толкова безшумно като досега. Ко вдигна ...