Само след половин час прекаран със Сара и вече знаех, че тя е момиче за мен. Вечерята бе приятна, безсъмнено, тя - умна и забавна, имаше и “магия”. Обядвахме в Библиотеката, един новоотворен, сравнително скъп, сравнително приятен ресторант. Хареса ми идеята за входа. Влизаше се в предверие с истинска библиотека. Човек не знае къде е вратата за вътрешността на ресторанта. Със Сара прекарахме пет минути с още една двойка и двама самотници, мъчейки се да намерим вратата. Най-накрая Сара намери дръжката на вратата, тя самата замаскирана, като книга.
Сара е красива, несъмнено и това винаги помага - хубаво, издължено, бледо лице, дълга, права кестенява коса, хубави кафяви очи. Устата ѝ е като нарисувана. Висока е и с хубава фигура. Разговорът е лек и непринуден. Харесвам и името ѝ. Само едно се чудя - дали тя харесва мен. Усмихва се и се смее на шегите ми, но никога не ми е ясно какво може да си мисли за мен една жена, дори, когато ми се усмихва най-приятелски.
Изядохме си пържолите и увлече ...