Обед. Стоя облегнат на стола на бюрото си; загледал съм се в някаква муха, която лази по прозореца. Дали да не я убия? Не, по-добре да живее; всеки  иска да изживее шибания си живот, влачейки го за определен период от време в определеното  за целта тяло. Омръзва ми да стоя  на едно място; часовете ми свършиха и аз трябва да се махна от проклетото училище. Дали да се кача  горе в общежитието? Ставам и тръгвам. Пътьом, минавайки край една бирария, решавам да се отбия и да пия една бира.  Бутам вратата и влизам. Стигам до тезгяха и си поръчвам бира. Сядам. Отпивам от бирата и бавно преглеждам вестника, който тази сутрин така и не намерих време да прехвърля. Нищо интересно. Забивам поглед в хороскопите на последната страница. Някакъв тип ме бута по рамото. Един мой стар познат. Ах, тази куртоазия!....  Сядай! - казвам.   Не че кой знае колко се зарадвах от това, че ми се обажда. Решавам да глътна бирата надве-натри и да стана.

- Как си?... Какво четеш? -пита моя познат и се вглежда във вестника:

-Ааа, хороскопи!

-Нали знаеш, че те са в разрез с църковните канони и по принцип църквата ги отрича?-обръща се с тон, в който трябва да има някаква полушеговитост или нещо подобно.

 С него разговаряхме за религии и прочие. Моят познат се опитваше да ме убеди  в истината. Коя истина обаче? Той я черпеше от разните религиозни книжлета, чиито писания приемаше за вселенски принципи.

-Отрича?... Хе, че в библията нали става дума за астролозите, които са видели раждането на Исус и отишли да му се поклонят... Кой ги отрича тях?... Ти?

-Те не са астролози.

-А какви?

-Те са астрономи.

-Астрономи!? Ха, направо ще падна! Ама ти си направо гений!

-Е, какви са според теб... Астролози?

-Всяко дете ще ти обясни разликата между астрология и астрономия... Астрономията  изучава небесните тела сами по себе си, а астрологията изучава как небесните тела влияят на всички земни събития и в частност на съдбата на човека...

-Че звездата, която виждат, нали е небесно тяло?

-Ако само бяха казали: ето, една звезда изгрява - това е астрономия, но те продължават:  Ето, една звезда, която показва  земно събитие - раждането на цар, както установяват те. Ето, това вече е астрология...

-Не съм съгласен, но няма да  споря с теб... щом така мислиш...

Той сменя темата и без много предисловия   започна да ми хвали някаква книжка, която  бил прочел наскоро, писана от някакъв свещеник. Оня започва някакъв монолог, а аз равнодушно кимам от време на време. По едно време изключих. Оня говори: пак включвам. Гласът му скрибуца с равен тон:

Човек, който не  намери  пътя към вярата, е обречен.

-Вярата е едно, а църквата - друго - решавам за разнообразие да се включа в разговора.

-Не е тъй. Църквата е външен израз на вярата.

-Звучи ми напълно безсмислено, но както и да е… Я ми кажи, ти, предполагам, ходиш на църква?

-Разбира се – кима оня.

-Защо, нали вярата е вътрешно усещане?... Добреee... ти си вярващ... Да кажем - сто процента... а?

Оня тип кима в знак за съгласие.

-Тогава защо не вдигнеш тази планина или нещо подобно като маса, нали Исус точно това поставя като критерий за възможностите на вярващия?

-Е, не трябва това да се приема буквално.

-Напротив, точно тъй го е казал: ... Ако имате вяра, колкото синапено зърно...

-Има се предвид преносния смисъл.

-Няма да споря с теб, но я ми кажи, защо един вярващ като теб - да речем - трябва, наред с вярата, да спазва и разни там ритуали  или церемонии, съществуващи в църквата.

-Ще ти обясня защо..

-Интересно, да чуя - не съм чел никъде Исус да говори  за уредбата в църквата.

-Хе, хе, навремето биха те обявили за еретик

-Слава Богу, човешкото скудоумие няма чак такива големи права като едно време.

Значи това за теб е скудоумие?

-Това, което говори Исус и днешната религия са две напълно различни неща.

И кое е толкова различното?

-Ами, религията е нужна само на невярващия... Вярващият няма нужда от нея

-И от какво има нужда вярващият?

 - Мисля, че онзи, който е изпълнен с вяра, едва ли има нещо друго  в себе си, освен любов.

-Значи, вярващият няма нужда от религия.

Не му отговарям. Мисля да ставам и бързам да довърша бирата си като прибирам цигарите си..

-Ще ставаш ли вече? - пита оня.

-Не се занимавай с тези неща – вместо отговор отвръщам аз.

-С кои неща?

-С религиите и прочие... на някои хора могат сериозно да навредят.

Онзи  вади презрителна усмивка.

-Я, ми кажи - продължавам аз - какво би направил ти, ако, да речем, имаше съответната власт в тая шибана държава... имам предвид по отношение на религиите.

Онзи се замисля за момент, след което отвръща:

-Ами например бих въвел задължителното й изучаване в училище и...

Избухвам в неистов смях - за това хич и не бях се сетил.

-Знаеш ли какво ще направят хора като теб от което и да е духовно учение, колкото и хуманно  да е то?

-И какво ще направят... интересно ми е да чуя?

-Ще направят от него една тояга и с него ще налагат простолюдието... или може би меч...

-Меч... хе-хе...

Запътих се към изхода, но онзи ми извиква:

-Хей, забрави си запалката!

Връщам се отново на проклетата маса. Онзи вежливо ми подава запалката. Вземам я и му подхвърлям баналното клише:

-Ти да не се разсърди? Е, малко поспорихме, но в спора се ражда истината.

-Разбира се, разбира се - йезуитски се усмихва онзи.

---