Изключително неправилни и вредни размисли
Категорично съм „ЗА“ ваксинирането!!!
С истинска, действаща, предпазваща, сериозно изпитана и гарантирано помагаща ваксина…
хххх
22 юни 1941 година е своеобразен водораздел в политическия живот в СССР. Повечето противници на болшевиките застават на страната на властта. Защото смятат немците за по-голяма опасност…
Така е – именно ГОЛЯМАТА ОПАСНОСТ обединява хората.
Което обяснява появата в публичното пространство на сегашната зараза. Нужна като противник, нужна като повод за обединение. И примирение.
Вгледайте се в поредното чиновническо издевателство – подзаконов акт, откровено антиконституциоен. Нормалните човешки права са погазени. При това със съгласието на повечето хора. Страхът кара човек да се примири с ограничения, които преди би сметнал дори за гавра.
Но – както ни обясняваха в първи клас: шубето е голям страх…
Из градовете плъзват жандармите от здравните служби – чиновници, които не лекуват, а глобяват. Понякога и намазват в мътната вода.
И си мисля – а как е животът на село? Кой ще отиде в общината със зелен сертификат? А после в кръчмата?
Ще минат години и учниците, слушащи за днешното време, ще казват удивени: „Ма, тия са били големи балами! И много, много страхливи…“
Въпрос – ако, недай се, Боже, враг ни нападне – ще изискват ли зелен сертификат от малкото доброволци, заставащи рамо до рамо в последните воински редици?
хххх
Срещам стара позната. По-скоро я забелязвам. И е стара – бая стара, почти на моята възраст.
Маха ми с ръка и чувам приглушения глас, потънал в шала, увит около главата:
- Стой на разстояние!
Бе, едно време не ме държеше на разстояние, даже обратното…
Зърнам маска под шала. И е с ръкавици. Усеща недоумението ми:
- Ти не знаеш ли каква страшна зараза ходи по хорага? Ваксинира ли се?
Какво да й обяснявам? Разказвам й старата персийска притча: Харун ал Рашид се разхождал из двореца и изведнъж вижда готвача си. Бягащ, уплашен, с изкривено лице. Спира и го пита – какво става?
Готвачът пада на колене:
- О, падишах! Срещнах смъртта. Така ми се усмихна, така ми се усмихна… Позволи ми да избягам, да се спася…
- Добре – казал Харун ал Рашид – Къде ще огидеш?
- Имам роднини в Самарканд, там ще се крия…
Продължил разходката си шахът и изведнъг видял Смъртта.
- Смърт, защо си изхлашила готвача ми?
- О, падишах, напразно се е стреснал. Не съм дошла да го взема. Него чакам утре в Самарканд…
Та такива ми ти работи…
А аз съм фаталист – каквото… На гробището в нашето село Борован някой народен умотворец беше написал с вар: „ Одиш каде одиш – па тука ша додиш!“…
Е, не бързам, де…
Но и не умирам жив от шубе…
хххх
И една притча от изключително интересно документално разследване /линк отдолу/.
. В една страна бушувала чума. Срещнал праведник Чумата и попитам:
- Докога ще убиваш?
- Само да умъртвя 5 000 човека – казала тя.
След време я срещнал праведникът:
- Ти каза 5 000, а умряха 15 000…
- Да, аз взех 5 000 – колкото казах. Останалите 10 000 умряха от страх…
Препоръчвам - https://dok-film.net/ulika-iz-proshlogo-silnee-virusa-kak-nas-napugali-2020.html
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
.. откакто системата се грижи за здравето на човека, на него му се отваря все повече време и той става все по-свободен, свободен...