3.
Не издържаше!
Имаше моменти, когато просто искаше да се скрие някъде, да се загуби за седмица или две...
Погледна умореното си, подпухнало лице в широкото огледало и не се позна.
Това леко подпухнало, с позасъхнала кожа лице - не беше нейното.
Виждаше умората по торбичките под очите си, напиращите бръчки по челото си...
Прокара бавно ръце по заслабналото си тяло - но сякаш този път не усети характерната си мекота...
Гърдите ù - които винаги подлудяваха Филип - сега бяха леко провиснали и бяха загубили обичайната си свежест.
”Господи! Превърнала съм се в старица!” - нервно си помисли тя и с нерешителен жест отметна кичур коса над челото си.
”Наистина имам нужда от почивка” - нервно заключи тя, взимайки обичайния си сутрешен душ.
Мобилният ù тихо иззвъня, нарушавайки тишината в празната къща.
”Ще пием ли кафе?” - беше Елена, най-добрата ù приятелка, с която се бяха запознали при записването на децата в училището.
”Разбира се...” – някак си като по навик отвърна Лора.
Дори нямаше желание да ù отвърне - но все пак го направи.
- Какво ти е, Лорче? - гласът на младата жена сякаш прониза съзнанието ù.
- Нищо! - почти прошепна тя и в същия миг усети напиращите сълзи в очите си.
- Плакала си, нали!? - демонстративно заключи Елена, прознивайки я със синия оттенък на погледа си.
Лора мълчаливо отпи от кафето си, за пореден път пренебрегвайки констатацията на приятелката си.
- Отново е имало скандал! - важно заключи събеседницата ù.
- Лени! Ужасно е! Не издържам повече! – успя едва да промълви тя.
- Ами зарежи го! Откога ти го казвам!
- Не мога Лени! Все още го обичам, а и... - за миг се замисли, но после продължи - ... е баща на детето ми!
- Ами продължавай да търпиш тогава и да си пропиляваш младостта! - рязко я контрира Елена и нервно запали поредната цигара.
- По дяволите, Ло! - продължи тя – Та ти си само на 26, а и с тази твоя външност - всеки нормален мъж би паднал в краката ти! Не го ли осъзнаваш!?
- Аз държа на семейството си - малко неуверено се опита да ù се противопостави Лора.
- А кога ще живееш, мила моя? - не успя да прикрие иронията в гласа си младата жена.
Този път тя не успя да ù отговори.
Погледът ù замислено се рееше по забързаните, преминаващи хора наоколо - и за пореден път се усети толкова нищожна и непотребна, а наистина имаше отчаяна нужда да се почувства жива, желана и обичана жена...
- Трябва да тръгвам, Лени! Трябва да наготвя и изпера, а съм и втора смяна! – внимателно прибра кутията с цигари в позастарялата си и почти оръфана чанта...
- ОК, мила! И не забравяй какво ти казах!
- Забрави! - едва успя да промълви Лора и рязко стана от стола...
- Ще ти звънна!
© Филип Всички права запазени