3.
Не издържаше!
Имаше моменти, когато просто искаше да се скрие някъде, да се загуби за седмица или две...
Погледна умореното си, подпухнало лице в широкото огледало и не се позна.
Това леко подпухнало, с позасъхнала кожа лице - не беше нейното.
Виждаше умората по торбичките под очите си, напиращите бръчки по челото си...
Прокара бавно ръце по заслабналото си тяло - но сякаш този път не усети характерната си мекота...
Гърдите ù - които винаги подлудяваха Филип - сега бяха леко провиснали и бяха загубили обичайната си свежест.
”Господи! Превърнала съм се в старица!” - нервно си помисли тя и с нерешителен жест отметна кичур коса над челото си.
”Наистина имам нужда от почивка” - нервно заключи тя, взимайки обичайния си сутрешен душ.
Мобилният ù тихо иззвъня, нарушавайки тишината в празната къща.
”Ще пием ли кафе?” - беше Елена, най-добрата ù приятелка, с която се бяха запознали при записването на децата в училището. ...