5.
- Да, Лора, ще прибера детето от училище! - едва простена Филип, триейки избилата по челото му пот.
Беше едва началото на работния ден, а вече се чувстваше смазан от умора... Тепърва му предстояха задачи за изпълнение.
Вече няколко дни този проект му убягваше, не се получаваше, чертаеше детайл след детайл, а после постоянно триеше свършеното! А не разполагаше с никакво време! Трябваше да предаде завъшения проект след седмица. Това допълнително го изнервяше, усещаше невъобразима болка в слепоочията, а и горещината в помещението никак не му помагаше.
С нервен жест свали очилата си - погледът му се размазваше пред монитора, клепачите му натежаваха... Трябваше да направи нещо!
Наплиска пребледнялото си лице и усети как студените струи вода се се стичат надолу. Спомни си за сутрешния разговор с Лора....
Тежеше му това положение, тази атмосфера, в която всеки един от тях бе готов да избухне всеки един момент.
Животът му се рушеше пред очите му, бавно, но все повече и повече. Знаеше, че ни ...