Изкупление / 6 /

6.

Лора  се сблъска с него  на  излизане  от  кафенето. Дори  нямаше да  го забележи, ако не беше онова типично за тийнеджърите  „Ей, маце,  по-полека!” Разминаха  се  -  но  тя   усети изучаващия  поглед,  който  ù  хвърли младежът.
Седна уморено  на масата отвън и извади почти смачкания  кроасан  на масата. Колежките  ù  бурно  обсъждаха   последната  сапунка,  но  тя  не  им  обръщаше внимание. Бавно  отпиваше  от   позастиналото  си  кафе и    ритмично  дъвчеше засъхналия  кроасан. И  отново го  видя -  седнал  срещу  нея  на  съседната  маса,  той  фиксираше  с   палавите си  кафяви   очи. Бурно  разговаряше  и  ръкомахаше със  съседите  на   масата,  но  погледът му  не  преставаше  да  я  търси и  опознава.

Младата жена се  почувства  странно -   едновременно  поласкана  от това, че е предизвикала  явния  интерес  на младежа и същевременно  с лека  насмешка  -  очевидна  беше  разликата в  годините  им.
Самата  мисъл я  накара  да се   усмихне -  нещо,  което  не  ù се  беше случвало скоро. Момчето, явно  забелязало  това,   я   загледа  с  още  по-нескрит  интерес.
Лора  леко  се  смути  от  непредизвикания   интерес на  младежа  и  се опита  да  си придаде  по-сериозен вид.
Колежките ù вече  бяха приключили  темата  за  сапунките и като по  правило  бяха  преминали  на  по-важни  домашно-житейски  проблеми, и   очевидно  не  бяха  забелязали  лекото ù смущение.
Скришно отново го погледна: все още продължаваше да я наблюдава.
Беше  високо,  слабо  момче  -  на  около  двадесет -  с  изрядно  подстригана кестенява  коса, дребно  лице, почти  бледа  кожа, добре  поддържани  снежнобели  зъби   и  палави  трапчинки  в  края  на устните,  които сякаш озаряваха лицето  му, когато   се  засмееше.

Допи вече  изстиналото  кафе  и  се надигна  -  почивката  беше  свършила.
Отправи  се   към  входа  на  цеха,  но  все  още  продължаваше  да   усеща  погледа  на  младежа върху  себе  си.
Искаше  ù се  да се   обърне  и  да  види  реакцията  му,  но  се  въздържа.
До  края на  смяната   се опитваше  да  не   мисли  за него,  но   образът  му  не  преставаше  да  изниква  в  съзнанието  ù -  онези  палави  трапчинки и  неизменната  усмивка,  озаряваща  детското  му  лице.
Отдавна   не беше  се  чувствала  така - да  я  заглежда  някой  мъж,  пък  бил  той  и  почти  дете.
Беше   позабравила  това   усещане  -  да  бъде  харесвана,  да   чувства   онази   стихнала  в  съзнанието  ù тръпка,  да  чувства как  някой  мъжки  поглед  я   изпива...