6.
Лора се сблъска с него на излизане от кафенето. Дори нямаше да го забележи, ако не беше онова типично за тийнеджърите „Ей, маце, по-полека!” Разминаха се - но тя усети изучаващия поглед, който ù хвърли младежът.
Седна уморено на масата отвън и извади почти смачкания кроасан на масата. Колежките ù бурно обсъждаха последната сапунка, но тя не им обръщаше внимание. Бавно отпиваше от позастиналото си кафе и ритмично дъвчеше засъхналия кроасан. И отново го видя - седнал срещу нея на съседната маса, той фиксираше с палавите си кафяви очи. Бурно разговаряше и ръкомахаше със съседите на масата, но погледът му не преставаше да я търси и опознава.
Младата жена се почувства странно - едновременно поласкана от това, че е предизвикала явния интерес на младежа и същевременно с лека насмешка - очевидна беше разликата в годините им.
Самата мисъл я накара да се усмихне - нещо, което не ù се беше случвало скоро. Момчето, явно забелязало това, я загледа с още по-нескрит интерес.
Лора леко се смути от ...