Изкушение

Навела глава надолу, жената слезе от таксито и бързо закрачи по улицата, като от време на време хвърляше по някой неспокоен поглед встрани. Вече пет месеца, откакто пазеше срамната си тайна, а не спираше да трепери от ужас, че по закона за Всеобщата гадост може да я види някой познат. И да започне да се пита какво прави тя тук, в тази част на града.
Нарочно идваше чак тук. Беше абсурдно да рискува в квартала, в който живееше, както и в центъра, където работеше. Позволяваше си да прави това единствено тук, в най-отдалечения квартал на града. Всеки понеделник и четвъртък по обяд - това бяха дните, в които съпругът й беше зает за обичайните им обеди заедно.В кантората казваше, че ходи да се види с братовчедка си, с която все нямат време да си гостуват. Преди около месец колежката й беше подметнала, че за осем години никога не е споменавала тази братовчедка. Вследствие на тази невинна забележка тя цяла нощ не спа, лежеше в тъмното, обливаше я студена пот и тя почти виждаше публичния си позор. Презрението на всички близки и приятели… Отвращението на съпруга й… Студеното лице на дъщеря си… А бедната й майчица, какво ли щеше да каже тя, която й беше внушила още от ранна възраст, че това го правят само ограничените селски простачки… Тогава на разсъмване тя се закле пред себе си, че ще сложи край. И искрено повярва на клетвата си – до следващия понеделник. Твърде примамливо, сладко и изкусително беше. Твърде беше пристрастена, прекалено дълго беше се наслаждавала на това, за да се откаже така лесно…
Да й беше казал някой преди около половин година, че тя, почтената 42-годишна жена, уважаваната прокурорка и съпруга на бизнесмен, ще падне дотам, че да върши това… Щеше да го заплюе в лицето и гордо да заяви: „Аз не съм такава!“ Веднъж беше спорила до припадък със своя приятелка, която цинично й обясни, че рано или късно всички започват да го правят. Сега с горчива самоирония признаваше, че е била права. И че човек никога не бива да казва „Никога“
Същата тази приятелка беше виновна. „Опитай само веднъж – беше казала. – От един път нищо няма да ти стане. Ако не ти хареса, просто ще спреш... Но няма такъв, на когото не му е харесало. Само веднъж да го сложиш в устата си и в мозъка ти избухват вулкани, а стомахът трепери като врабче през зимата, повярвай ми!“ И я заведе на едно подобно място, от което й се прииска веднага да избяга – толкова мръсно и долнопробно й се стори… Приятелката й се беше засмяла: „Ще изляза, за да не се притесняваш…“
Боже мили, защо си създал тази неустоима съблазън? Каква воля трябва да имаш, за да кажеш „Не“ на този леко странен в началото, но завладяващ мирис, на острия солен вкус, на меката еластичност, плъзгаща се по небцето? Вярно, когато за първи пот колебливо обви пръсти и несмело вкуси, в гърлото й се надигна гадене. Но се реши и опита още веднъж… и още веднъж…
Оттогава беше като озверяла. Сънуваше греха си всяка нощ и понякога полусънена трябваше да измисля лъжи, когато съпругът й я питаше защо стене. Или пък на масата се втренчваше в ръцете му, които предвзето режеха печеното на парченца и й се привиждаха други ръце, които й поднасяха гореща съблазън…
Пред вратата спря, озърна се за последен път и свали купената специално за тайните й бягства широкопола капела, преди да влезе вътре.
Момчето беше младо, със силни ръце и широки рамене. Тя впи нетърпеливи очи в неговите и облиза устни. Това момче отлично знаеше какво иска тя и че отдавна не се срамува да поиска.Познаваше предпочитанията й твърде добре, вече дори нямаше нужда да му казва.
Но все пак беше такава наслада да го изрече на глас:
– Една шкембе чорба с две препечени филийки, моля!...