Навела глава надолу, жената слезе от таксито и бързо закрачи по улицата, като от време на време хвърляше по някой неспокоен поглед встрани. Вече пет месеца, откакто пазеше срамната си тайна, а не спираше да трепери от ужас, че по закона за Всеобщата гадост може да я види някой познат. И да започне да се пита какво прави тя тук, в тази част на града.
Нарочно идваше чак тук. Беше абсурдно да рискува в квартала, в който живееше, както и в центъра, където работеше. Позволяваше си да прави това единствено тук, в най-отдалечения квартал на града. Всеки понеделник и четвъртък по обяд - това бяха дните, в които съпругът й беше зает за обичайните им обеди заедно.В кантората казваше, че ходи да се види с братовчедка си, с която все нямат време да си гостуват. Преди около месец колежката й беше подметнала, че за осем години никога не е споменавала тази братовчедка. Вследствие на тази невинна забележка тя цяла нощ не спа, лежеше в тъмното, обливаше я студена пот и тя почти виждаше публичния си поз ...