30.09.2009 г., 23:47

Излишен...

1.1K 0 1
1 мин за четене

Имал ли си чувството, че си излишен? Че всеки един ден, може би, е последен? Да си в неизвестност какво става там вътре, в душата му? Да искаш да крещиш от болка, но да нямаш смелост за това?  Да таиш дълбоко в себе си това, което чувстваш и те измъчва. Да задаваш въпросите само пред себе си, макар и да не можеш да дадеш отговорите никога. Да искаш да поговориш с него, но той винаги е зает и няма време или желание? Познато ли ти е? Усещала ли си го? Боли много, нали? Знам! И с мен е така, но обичта ми е много силна, както сигурно е била и твоята. Не знаеш какво си вече за него и какво изпитва към теб, но знаеш, че той за теб е всичко и без него не си представяш дните си. Липсва ти всяка една секунда, когато не е до теб и чакаш с нетърпение следващата ви среща. А когато се видите и той няма никакво желание за това, не те целува, както преди, не те докосва… всичко в теб се свива и боли, но стискаш зъби, защото просто го обичаш! До кога ще е така? Надяваш се този ад да свърши по-скоро, но уви… той продължава, а ти с него продължаваш да вехнеш и страдаш все повече и повече. А дните си минават и ти ги пропиляваш в чакане на нещо ново… и докога така?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...