Имал ли си чувството, че си излишен? Че всеки един ден, може би, е последен? Да си в неизвестност какво става там вътре, в душата му? Да искаш да крещиш от болка, но да нямаш смелост за това? Да таиш дълбоко в себе си това, което чувстваш и те измъчва. Да задаваш въпросите само пред себе си, макар и да не можеш да дадеш отговорите никога. Да искаш да поговориш с него, но той винаги е зает и няма време или желание? Познато ли ти е? Усещала ли си го? Боли много, нали? Знам! И с мен е така, но обичта ми е много силна, както сигурно е била и твоята. Не знаеш какво си вече за него и какво изпитва към теб, но знаеш, че той за теб е всичко и без него не си представяш дните си. Липсва ти всяка една секунда, когато не е до теб и чакаш с нетърпение следващата ви среща. А когато се видите и той няма никакво желание за това, не те целува, както преди, не те докосва… всичко в теб се свива и боли, но стискаш зъби, защото просто го обичаш! До кога ще е така? Надяваш се този ад да свърши по-скоро, но уви… той продължава, а ти с него продължаваш да вехнеш и страдаш все повече и повече. А дните си минават и ти ги пропиляваш в чакане на нещо ново… и докога така?
© Стефи Всички права запазени