9.11.2007 г., 9:28

Измаменият брадатко или любовните приключения на дядо Торбалан

2.8K 0 2
5 мин за четене

Докато новоизлюпеното еврейче слушаше тъжната приказка за Вълшебният долар, в офиса се развиваше първата част от балета "Измаменият брадатко". Ролята на Отело изпълняваше дядо Торбалан, а ролята на Дездемона - красивата аржентинка Франческа де Силва.
- Обииичааам теееее! - пееше Отело и подскачаше като див козел около невярната Дездемона. - Прегърниии мееее! Целуниии мееее!
- Тиии сиии ужасеен! - запя Дездемона. - Аз неее теее обичааам! Неее меее докосвааай!
- Неее бъдии жестокааа! - гласът на Отело стана мек като коприна и той сложи ръка на рамото на своята любима. - Оооо, тии съдбаа безокаа! Любовтааа е земееен раай! Любовтааа нямааа краай!
Отело се наведе и пусна езика си в ухото на Дездемона.
Любимата му изпищя и запя:
- Наааазад стариии козльооо! Нааад тиии казваам! Нее меее докосваай и сее пръждосвааи!
- Оооо! - изрева като заклан Отело и отстъпи крачка назад.
 Красивата Дездемона не беше мила ушите си от 12 години и 5 месеца и  27 дни  и вулкана в корема му избухна.
- Ооо, милиии божеее! - проплака любимата му. - Отелооо умирааа!
Прогнозата и обаче беше грешна, много грешна.
Отело не умираше, той изля съдържанието на благородните си черва на земята.
- Браво! - запляскаха всички хлебарки в залата. - Чудесно! Да живее Отело!
- Колко сме щастливи! - побута една възрастна хлебарка на име баба Цоцолана съседката си. - доживях да видя великият Отело! Сега мога да умра спокойно!
- Ами Дездемона - поклати с глава баба Клати си Краката. - Невероятна е! Ще я предложа за номинации на Оскар.
- Какви таланти, какво чудо! - цъкаше баба Цоцолана. - Не само ни представиха велико представление, но и се погрижиха за вечерята ни!
- Ммм - набръчка нос Клати си краката. - Като че ли подушвам пица! Нямам търпение, кога представлението ще свърши!
- Шшшт! - скара и се баба Цоцолана. - Гледай!
В същото време на сцената беше настъпил върховният момент. Дездемона се притече до Отело и му подаде извезана кърпичка да изтрие благородните си устни.
- Измянааа! - запя Отело. - Друг имааа!
На кърпичката бяха извезани инициалите "Р.Я"
Всички хлебарки бяха затаили дъх и очакваха с нетърпение да видят какво ще стане.
- Първокласна опера! - каза възторжено баба Цоцолана и се надигна от мястото си да види по-добре. - Какво ще стане?! Дай ми да видя в книжката! - каза тя нетърпеливо и дръпна малката книжка от ръцете на другарката си.
- Що не си купи книжка?! - намръщи се Клати си Крака. - Само 3 оризови зърна! Що се стискаш?!
- Шштт! Тихо! Гледай какво става! - обади се някой от задните редици.
Всъщност разликата между задните и предните редици не беше голяма. Младите хлебарчовци бяха насядали с гаджетата си отзад на няколко празни консервени кутии. Старите баби, които недовиждаха и пееха в хора, се бяха изкатерили на едно старо кошче, пълно с боклук.
Един хулиган се опита да се покатери на кошчето, но контрольорът го хвана за ухото и го помъкна към изхода на операта.
- Вън, хулиганин с хулиганина ти! Да не съм те видял отново!
Контрольорът се върна обратно в операта, за да види какво става с нашите герои.
- Ох, сърцееетоо мее болии! - пееше Отело. - Сърцееето мее болии, защотоо ходииш ти по чуждитеее мъжее!
- Нее! - запя Дездемона. -Аз съм честнааа девицааа!
- Добрее! Кой е "Р.Я"?
- Аз сиии порязаах кутрееето! - Дездемона се беше смутила от първо, но бързо се съвзе - Г-н Яков миии превъъързааа кутреетоо миии с кърпиичкааатааа си! Благороодееен човеек!
- Коой Якоов?! - намръщи се Отело. - Рооозен Якоов?!
- Даа! - призна си Дездемона и сви виновно очи.
- Ще му отеежа глааавааата! - задъха се Отело. Аааз хляяб муу дааавам в устааата, а тоой мии заабиваа ноож в гърбаа!
- Поостоой! - опитваше се да спре Дездемона. - Бешеее моя винаа!
Гневният като люта чушка Отело и разтрепераната Дездемона се скриха зад завесите.
- Браво! - всички хлебарки станаха на крака и взеха да пляскат.
 - Магнифико! - извика отзад професор Всезнайко.
Той беше живял цели 5 години във френското метро и всяка втора дума му беше чужда. Освен френски, знаеше испански, португалски и гръцки. Как се беше домъкнал до Америка, беше истинска загадка.
Няколко млади хлебарчовци не забелязаха, че операта е свършила и се опитваха да откраднат целувчици от приятелките си.
- Я, се виж! - халоса баба Цоцолана с бастуна си своя внук. - Виж на какво си заприличал?! А ти бре, уличнице - обърна се тя към млада кокетка със минижупче. - Моя внук не ти е достатъчен, че и друг любовник си домъкнала! Развратница такава! Ванче, ма, я ми подай чадъра си, да и кажа на тая уроспия - тя се обърна и се огледа, но от нейната приятелка Клати си Краката нямаше и следа.
Тя беше видяла, че артистите напуснаха сцената и се затича първа към останките от благородните черва на Отело. Добре, че си беше забравила чадъра, защото скоро се домъкнаха тумба от нахалници и старата баба трябваше да ги налага по гърбината, за да ги прогони...
В същото време се развиваше последната част от операта "Измамения брадатко".
- Въън! - пееше Отело. - Въъън и очитеее миии да не теее видяят повече!
- Милооост! - падна на колене Лъжливото овчарче и взе да прегръща Отело за коленете. - Тии бащицааа, тии майкааа! Имааай мииилост!
Ако беше нещо друго, коравото сърце на дядо Торбалан би се смекчило, но не и когато някой си играеше с красивата Дездемона зад гърба му. 10 минути по-късно, нещастният г-н Розен Яков си разтъркваше бутовете пред входа на фабриката. В едната си ръка държеше уокмена, а в другата заплатата за последната седмица.
- Мааахай сее! - запя от вратата Отело. -Тук нямааа място за дваа бикакаа!
Лъжливото овчарче изтри сълзите от очите си и се насочи към близката кръчма. Той искаше да удави мъката си в холандска или немска бира. Мъката му обаче взе да се опъва и от Хайнекен, той се прехвърли на Будвайзер. Една огромна бирена вълна се изля върху мъката и тя... потъна. Никой не издигна надгробна плоча на нещастницата. Тя беше забравена от всички, дори и от своя баща, Лъжливото овчарче...

 краи

 

разказите за Америка са както следва:

Страната на Пепеляшка

1.Там, където мечтите стават действителност
2.Добре дошъл в Америка.
3.На сцената излиза Ромео
4.Приказна страна
5.Колко струва една "булочка"?
6.Мостът на въздишките
7.Приказка за лъжливото овчарче, Тошко умната главица и дядо Торбалан
8.Вълшебният долар или Една приказка отвъд океана
9.Измаменият брадатко или Любовните приключения на дядо Торбалан
10.Най-новите приключения на лъжливото овчарче
11.Нощта на Вси Светии или Халуин парти
12.Трите прасенца и красавицата
13.Писмото, което Югото никога не получи
14.Руското нашествие във Флорида
15.Коя е птицата в щата? - Комарът!
16.Магическата планина
17.Една приказна земя или Дивната прелест на Северна земя

някои от разказите не са довършени...
когато музата ме осени ще ги напиша...

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кольо Карпела Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • всъщност няма нищо преувеличено

    в Ню-Иорк има стотици руснаци и болшинството от тях се правят на евреи, за да могат да лапнат зелената карта...

    имах един такъв познат руснак. тои се беше записал за кандидад-евреин, но крака му никога не стъпи в синегогата...

    имах приятел от канада, които ми разправяше как там строели цели квартали от типа на затворени с охраните му, синегогите и т.н.

    ако си чужденец в амрика, никои не го е еня, но ако си евереин, всички врати се отварят пред тебе.

    затова искам да препроръчам на всички българи, които искат да доидат в америка да се пишат за евреи, иначе спасение няма...

    хехехе...

    иначе ще вървят по тежкия път на гурбетчиите...
  • Много, много ти благодаря за този хубав, хубав разказ. Мислех че можеш да пишеш само тъжни неща. Изключително... не съм приемала хлебарките като същества с живот.... просто съм прекалено ужасена от телата им. Иначе.. смях се много вътрешно... щото в стаята има и други хора. И ти благодаря за това, че си направил това уточнение по-долу... сега мога да чета колкото си искам... с една уговорка: След Исабел Алиенде

    Поздрав най-сърдечен!!!

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...