Измамният любовник

***

/По действителен случай./

Когато го срещнах бях едва на  двадесет години. Тогава той беше на двадесет и пет. Беше закръглен млад мъж с очила и красиви очи.

Той за мен беше първият . Преди него бях неопитна в любовта , в всяко едно отношение.

Запознахме се в фейсбук , а аз още щом го видях се влюбих в него. Разбира се,  баба ми беше против това мое , мимолетно увлечение и беше скептична , че ще продължи повече от седмица, но аз бях толкова заслепена , че не чувах нищо , а се бях концентрирала да се харесам на А.

На всякъде пишех инициалите му , а вечер преди да заспя си повтарях името му , като някоя Божия молитва, надявайки се той да ми се обади поне за пет минути да чуя този нежен , негов глас.

Една вечер просто треперех от , наречете го симпатия или любов , не знам  как да го нарека , но той ми писа и ме покани у тях на кафе - това беше най-красивата покана , която някой , някога ми беше отправял.

Отидох. 

И проклинам този жалък ден и себе си за това , че му се вързах.

Защото му подарих нещо пазено с години , бях интимна с него - за първи път. Чистотата и девствеността ми и девичия срам си отидоха-  а той дори не ми повярва.

Наричаше ме лъжкиня, защото на него истината му звучеше като лъжа. Защото не беше свикнал да чува истини и му бяха страшно чужди.

В този момент той престана да ми говори. Стана като паметник , седеше до мен , а беше някак застинал.

Понечих да го прегърна , а той махна ръката от рамото си и ме отпрати.

Вече не му бях нужна. Беше взел , каквото  поиска. Станах еднаква , като всички останали , не бях различна.

И от тогава , А не ме потърси. Чаках. Минавах нарочно по същите улици, по същите спирки - за да го видя поне случайно  но все не успявахме да се срещнем.

Сякаш беше изчезнал. Сякаш беше изтрил спомена за мен . Сякаш беше мъртъв.

KR/ASI/POETRY

25/05/2023г.