21.03.2015 г., 19:26

Измерване

1.1K 0 2

Измерване

 

Ние сме трима приятели – две момчета и аз.

Хората ни наблюдават. Когато ги няма, един от нас се превръща в наблюдател, например аз.  Наблюдавам отношенията между мен и всеки един от тях – отношенията са различни. Единият иска да не го търся – той винаги ще бъде около мен. Ще бъде в пламъка на запалката ми. Другият ми купува сладолед и плахо ме хваща за ръката – иска да е с мен, а аз нехая.

Хората ни разпитват какво става между нас. И всеки разказва. Те разказват това, което казват на мен, а аз разказвам това, което те ми казват.

И има почти пълно съвпадение – за нашата любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомира Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересно!
  • Любовта е красива във всичките си измерения, единственото условие е да бъде наистина истинска, не е тайна за никого, че там, където има двама, третият е излишен, но това важи само за истинската любов, а за приятелството не важи, рано или късно лирическата ще направи своя избор, но не за приятелството, а за любовта, и тогава всички ще са наясно кой кой е, а хората, които се интересуват и са любопитни какво става, вече няма да задават въпроси. Поздрави за оригиналнато есе (проза), което (която) провокира риторични въпроси с нееднозначни отговори за живота, такъв какъвто е, и сложен, и обикновен, или по-точно казано съвсем обикновен в своята сложност.

Избор на редактора

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...