Измислена история за измислен образ
на Д.Х., с благодарност
Това е история, която никога не се е случвала. Може-би дори някой болен мозък я е измислил под въздействието на успокоителни. По-важното, обаче, е, че тя не е невъзможна. Ето как започнало всичко.
Някаква жена се събудила много рано на един свой рожден ден и се изплашила. Изплашила се не от годините, а от това, че не можела да си спомни точното им число. За да бъде сигурна, тя трябвало да погледне акта си за раждане. Това съвсем не било лека работа, защото стигането до него, изисквало да мине през онези толкова дълбоки тайни, които криела дори от самата себе си и рядко – обикновено около празници – някоя от тях я навестявала под формата на зловещ кошмар. Тези тайни били скрити през девет сейфа в десети.
В този ден, обаче, тя решила да отвори всичките сейфове, без значение какво щяло да й струва това. Не толкова защото й трябвали, а защото се страхувала, че ключът към тях, който криела под възглавницата си, можел да ръждяса от сълзите, които проливала в самотните нощи.
...
Първият сейф бил най-лесен за отваряне. Там тя пазела матрицата за измисления образ, който отпечатала върху себе си. Първо променила рядката си, руса коса в буйни, черни къдрици. След това, с помощта на лещи пребоядисала воднисто-сините си очи в пъстри. Не била много доволна, защото целяла цвета на прясно изпечено кафе, но природата остава непреклонна в някои отношения. Редовно поставяните инжекции ботокс изгладили ужасния „пачи крак”, който отдавна титулувания като „бивш” съпруг намирал за очарователни. Някогашното разстояние между предните зъби, наричано от баба й „късметлийско” било преодоляно с перфектни импланти, чиято основа била цирконий, а не обичайния медицински метал. Поставила импланти и на гърдите си, но само за повдигане. Благодарение гените на майка й, поне размерът нямал нужда от корекция. Накрая изтърпяла ужасната липосукция, резултатите от която поддържала с упражнения и перманентно гладуване. Разбрала, че матрицата е перфектна, когато няколко пъти буквално се сблъсквала със свои съученици, но те не я разпознавали. Тайната й само трябвало да бъде пазена.
Вторият сейф пазел тайната за постигането на кариерата й, благодарение на която осъществяването на матрицата станало възможно. Използвала точния момент и място – новогодишния банкет на фирмата, в която работела като секретарка – и помолила генералния директор за малко време. Развеселен от напитките и поласкан от вниманието на това толкова младо създание, петдесет и тригодишния женкар откликнал на молбата й, която съвсем не била лекомислена. Оказало се, че свитото девойче владеело не само английски – задължителен за всеки уважаващ себе си българин, но и немски. Предпочела била, обаче, да го запази в тайна. „Убедила се във високия Ви професионализъм, господин Генерален Директор, предлагам да ме ползвате като вид шпионин на зачестилите преговори с германски фирми. Останали насаме с мен, те спокойно ще обсъждат малките си тайни на роден език. Аз, от своя страна, ще ви предпазвам от капаните, на които вече станахте жертва. Ще се убедите, че сумата, която ще ми плащате ще бъде нищожна в сравнение с печалбите, които ще реализирате.” От следващия месец тя все още се подписвала на старата заплата, но получавала три пъти повече. Срещу скромно желание на шефа си за взаимни орални наслади, жената се сдобила с документ за банков кредит, с който да оправдаела новия апартамент и колата втора употреба. Докато фирмата реализирала редовни, но не и резки печалби (шефът също бил човек, а и хранел семейство), тайната й била на сигурно място. За по-сигурно, тя сложила там и няколко нови контакти, като резервен вариант.
Третият сейф поддал по-трудно на отваряне и нищо чудно. Там жената пазела тайна, която била известна отново само на нея и на шефа й, а именно – „легално-фалшива диплома” за завършен университет в Москва със специалност „Международни Икономически Отношения”. Оказало се, че и някогашните „братушки” поддържали тази златна мина. В регистъра на завършилите образование се оставяли празни места в края на всяка учебна година. Същите били попълвани разумно срещу съответното заплащане. Жената подържала документа и си казала, че едва ли някой друг го заслужавал повече от нея. В крайна сметка, тя била доказала уменията си на практика. И все пак... умелото пазене такава тайна било в нейни ръце, така че не можела да си позволи някой друг да научи.
Четвъртият сейф криел в себе си списък с някогашните й приятели и причините, поради които същите стояли заключени. Тя зачела: „Кристиян – стана хомо, за да се добере до кариерата си, за която му помогнах, а накрая отрече, че ме познава. Деница – спря да разговаря с мен, защото й казах в лицето какво прави Кристиян. Полина – бяхме и приятелки, и колежки, но реши, че аз трябва да платя нейните загуби. Петър – прости на приятелката си изневярата, но ме обвини, че причината била в мен. Звездица – за да се омъжи за богатия си съпруг ме нарече „натрапнциа” и „курва”. Боян – добре прекарани мигове на споделяне, но после използва всичко срещу мен. Мартин – единственият, който не ме предаде.” Прегледала още веднъж списъка и си спомнила защо го пазела в тайна – часът за отмъщение наближавал, а последният човек в него щял да бъде най-удобния инструмент за това.
Петият сейф заял толкова много, че за малко щяла да разбие ключалката. Едва когато все пак го отворила разбрала причината за това – там бил списъкът на нейните любови. Кратък, но съдържателен: „Христо – загина; Ивайло – бивш съпруг; Теофан – човекът, който ме изостави, когато имах най-голяма нужда от него.” Първоначално изпаднала в недоумение защо го пазела в тайна, но после си припомнила – тя нямало да си позволи да отключи това чувствително сърце за никого повече. Скрила тайната им, тя предпазвала себе си.
Шестият сейф пък поддал лесно, сякаш само това чакал. Там се оказали нейните мечти: „да стана лекар; да имам семейство, с три деца; да пътувам по света с мотор.” Най-после жената се засмяла, но скоро се сепнала от един важен факт. Наивитетът на тези мечти бил опасен и всеки, който дори и неволно, погледнел в тях, щял да разбере крехкостта на цялата й същност. Не, това не трябвало да види бял свят. Тя вече била отпечатала матрицата върху себе си нямало да позволи такива неволни слабости да я предадат.
Седмият сейф не се отварял и това си е. Тя взела тънка тел и с леко завъртане все пак се преборила с ръждясалата врата. Оказало се, че там пазела двете си заложби – физическа и умствена. Физическата била нейната гъвкавост, а умствената – фотографската й памет. И двете предполагали да се превърнат в прекрасен източник за доходи, но на този етап от живота си тя все още ги пазела затворени. Един ден, щял да удари и техния час, но до тогава никой нямало да разбере за тях. Там била съхранявала и доброто владеене на немски език, но то като че ли излязло само.
Осмият сейф, въпреки че се отворил почти от само себе си, бил зловещ. Там спяло нейното юношество. Жената извадила една снимка и самата тя не се познала. Освен белезите, които имала преди отпечатването на матрицата, тя си припомнила колко дебела и безформена е била. Нищо чудно, че любовта й не вървяла като в мечтите й. Не външният вид, обаче, бил това, което криела, а погледа. Отвеян, безличен и без никаква амбиция. Това, също, не трябвало да бъде видяно от никого. Оправданията, че с годините човек се променя, не можели да свършат работа.
Деветият сейф се отворил със скърцане. Там стояла снимката на родителите й. Майка й – властна, ниска, дебела жена със смразяващ поглед. Баща й – висок, строен, с орлови очи, гледащи някъде далеч, далеч. Опитала се да си спомни последната ласка, която била получила от тези хора, но така и не успявала. За сметка на това в ушите й закънтели думите: „Уличница! Некадърница! Дебелана! Глупава гъска! Да пукнеш дано!” Жената се олюляла и хлопнала вратата на сейфа много бързо. Приискало й никога повече да не го отваря. Два-три пъти срещала майка си случайно, но не й се обадила, а тя така и не вдигала поглед от земята. Дали пък не страдала за нея? Едва ли – тази жена можела да страда само за себе си. Баща й пък отдавна разпознавал само чашката, така че колкото и да й било мъчно, не можела да направи нищо за него. Изборът да остане с тази съпруга бил само негов.
...
Жената се отказала да отвори десетия сейф. Разбира се, че си спомнила на колко години била – нали всичките тайни държали в себе си отговора на този въпрос. Само едно не можела да разбере. Как за тридесет и осем години живот, от които само двадесет съзнателни и самостоятелни, човек можел да промени толкова много неща, че да затвори самия себе си и да не може да се разпознае.
26.09.2009 г.
© Весислава Савова Всички права запазени