Как нежно отронва се пухкав снега и още не омърсен от земята разнася аромата на Коледа. Притихнала е улицата в предпразнична мъгла. Вятъра довява непозната миризма на чудна утринна роса. Тих звън на камбана, зимно, коледно. Витрините на магазините са отрупани със суета, кафетата претъпкани с маски и усмивки. Пушеците от комините стоплят уютно въздуха по празничните улици. Спомени...
А ето ме и мен, застинала пред леглото на мама (сега вече празно) загледана в множеството точки на изминалата година. Какво промених, какво ме промени? Къде отидоха усмивките на тези празници? Времето мълчи. Студът сковава тъжно моите очи, но не плача та нали е Коледа и стават чудеса. Татко ще се прибере, няма да заведе новата си приятелка в Австрия знам. Знам , че и мама няма да я оперират от рак вече за втори път този месец. Чудо ще я излекува. Знам и батко ще стане от инвалидната количка, напук на всички доктори. Баба слага масата, има много плодове. На Коледа винаги купува банани, искам всеки ден да е К ...