Измисли ми чудо...

 Как нежно отронва се пухкав снега и още не омърсен от земята разнася аромата на Коледа. Притихнала е улицата в предпразнична мъгла. Вятъра довява непозната миризма на чудна утринна роса. Тих звън на камбана, зимно, коледно. Витрините на магазините са отрупани със суета, кафетата претъпкани с маски и усмивки. Пушеците от комините стоплят уютно въздуха по празничните улици. Спомени...

А ето ме и мен, застинала пред леглото на мама (сега вече празно) загледана в множеството точки на изминалата година. Какво промених, какво ме промени? Къде отидоха  усмивките  на тези празници? Времето мълчи. Студът сковава тъжно моите очи, но не плача та нали е Коледа и стават чудеса. Татко ще се прибере, няма да заведе новата си приятелка в Австрия знам. Знам , че и мама няма да я оперират от рак вече за втори път този месец. Чудо ще я излекува. Знам и батко ще стане от инвалидната количка, напук на всички доктори. Баба слага масата, има много плодове. На Коледа винаги купува банани, искам всеки ден да е Коледа. Има и едни странни приличат на картофи баба казва, че били много хубави, а понеже и увеличиха пенсията и тя решила да купи по едно за мен и бате. Киви или нещо такова му каза. Тази година и аз ще имам подарък като другите деца. Дядо каза, че съм слушала и Дядо Коледа ще ме зарадва. Сега съм на 9 и това е първата ми истинска Коледа. Миналата година татко се напи и ме наби, когато се разплаках, че отново нямам подарък. После бате Иво ме заведе в стаята и ми прочете чудна приказка или май си я измисли, няма значение заспах спокойно. Много искам той да седне с нас на масата, но той отдавна спря да вечеря с нас. Стой само в стаята си и с никой не говори след катастрофата онази нощ. Искам да го гушна, дори да ме удари всичко ще му простя. Ах, колко искам просто да ми се скара, за да чуя пак гласа му. Дядо обеща, че утре ще идем на баира, да се повозя с шейната, но аз искам мама да ме заведе. Сядаме на отрупаната маса, тази година с пет ястия. Колко е богата! Дори бате седна с нас, макар и омърлушен с насълзени очи. Сега е мой ред да кажа молитвата, но тази година ще си я измисля:

Дядо Боже, благодаря ти , за това че имам още мама, за бананите на масата. Благодаря ти, че даде сили на батко да вечеря с нас. Дай много здраве на баба , за да готви още много години зелевите сърми. Искам и татко да пазиш утре като пътува със самолета. И накрая  искам да те помоля, да ми простиш, че плаках миналата седмица за онази кукла в магазина. Вече не я искам, искам само чудо да оправи батко и мама, а пък Дядо Коледа да ми донесе цял кош усмивки. А и накрая да не забравя пази семейството ми Боже, аз само него имам.

Когато млъкнах всички на масата плачеха. Нима ги натъжих, пак ли сбърках. Погледнах към мама, а тя ме прегърна много силно. Ядяхме мълчаливо, а аз бях толкова щастлива , че сме заедно макар и татко да го няма. Мама се закашля и пак започна да храчи кръв, затова стана от масата и отиде да си легне.Знам, че болестта и се влошава, защото чух докторите да казват: "Не й остава много, дано не ви остави по празниците." Батко също отиде в стаята си. После се заключи и аз не можах да вляза. Баба започна да плаче много силно, а дядо ме дръпна и ме заведе на терасата

- Виж, Мони, виж небето! - заговори ми нежно той.

- Какво има, дядо? Хайде, да влезем! Студено е, ела да видим дали мама е добре.

- Постой, Мони, и погледай звездите. Те са очите на Бог. С едно от всичките той гледа нас сега. Помахай му. Винаги, когато си тъжна или те боли, погледни небето и се помоли. Бог ще те чуе, ще ти помогне и ти ще си щастлива, Мони. Трябва само да вярваш. Обещай ми, Мони, обещай, че ще вярваш!

- Обещавам дядо.

Когато влязох ме вътре, заварихме баба на земята. Стенеше. От виковете й се раздираше цялата стая.

- Господи, умря! Защо взе едничката ми дъщеря?!

Това ли бе моят подарък? Изтичах навън и погледнах очите на Бог (звездите) и плачейки извиках:

- Господи, погледни ме с твоето око, погледни малкото дете и ми прости. Прости, че сега те мразя за това. Истински те мразя за смъртта. И, Господи, ако те има, измисли ми чудо, за да не ме боли и да мога да забравя!