Чудно посрещане тази сутрин...
Отварям си очите и е тихо. Ама зловещо тихо. Обръщам се наляво- обградена съм от конструктор. Обаче тази тишина нещо много ме съмнява.
Тръгвам по гащи да издирвам детето, което очевидно отново е станало преди мен. Следвам диря от колички, която за мой ужас води към трапезарията. Влизам в нея и виждам детето застанало над една локва и топи чорап в нея. Решавам, че локвата е вода и тръгвам към мивката тромаво, за да взема гъба, с която да я попия. В този момент с ужас и известна доза смут установявам, че локвата не е от вода, както си мислех, а от олио. В резултат се хлъзвам и понасям единия си крак във въздуха като балерина. Разпервам ръцете си и с грохот (от дрънчене на чаши), плясвам по гащи на мазния под.
Гърба ми, краката ми, косата ми, ръцете ми... всичко е в олио, а аз правя отчаяни опити да се изправя. Детето е замръзнало и само смотолевя едно виновно:
- Ау, мама... - обаче аз му хвърлям смразяващ поглед и той млъква.
Няма начин. Трябва да стана. Об ...