Изненадата

Телефонът иззвъня в ръката ти. Погледна го. Аз бях. „ Къде си? – те попитах.” Учуди се. „ Защо питаш? Нали си далече. Какво? Тук? Къде си, не те виждам?” Огледа се. Никъде ме нямаше. „ Да, в онова кафе съм. В градинката. Да, ще се видим там.”  Успях да те изненадам. Две нощи говорихме до късно и аз не ти разказах за плановете си. Виждам те вече. Красива си в тази ризка на квадратчета и цветчета, бродирани на две места. Слънцето над сърцето, късата поличка и стройните крака. Приближавам се и те прегръщам. Целувката ни е дълга. Доста време мина от последната ни среща. „ Миличко, за малко съм тук. Нямам много време. Не повече от десетина минути. Съжалявам, че така става, но много исках да те видя. Заслужаваше си пътя.”  Видях тъгата в очите ти. Издайническата сълза в ъгъла. „ Нищо. Поне се виждаме.” Поговорихме си за общи неща, но някак си разговорът не вървеше. Не искахме да се разделяме, но сякаш приближаващото се ни обсебваше.  Качих се в колата и тръгнах. Махна ми с ръка за довиждане. Видях как сълзите ти потекоха... Нямах сили да спра. Но го направих. Спрях и излязох от колата, под свиренето на клаксоните. Прегърнах те и те целунах. „Прости ми, миличка! Налага се да тръгвам.”

........

Телефонът ти иззвъня.
-     Здравей, аз съм!
-     Пристигна ли?
-      Не. Може ли да ми отвориш?
-      Къде си? – ме попита.
-      Долу съм пред входа. Искам да се кача.
Вратата се отвори и аз тръгнах към теб. Изминах всичките етажи на един дъх. Спрях се пред полуотворената врата. Вътре беше тъмно. Само в хола светеше телевизорът. Влязох и затворих вратата. Ти изникна от тъмното и обви ръце около врата ми. Мъничка и лекичка. Гореща и тръпнеща от желание.
-      Лош, лош. Как можеш така да постъпваш...
-      Тръгнах си, но след като пропътувах няколко километра, разбрах, че не трябва да се връщам. Очите ти, сълзите ти ме зовяха... Обадих се да ми пуснат отпуска и ето ме тук. Сега съм твой, сега си моя. Искам да се любим. Да изживеем всичко онова, за което сме мечтали и ни липсваше тези месеци.
-      Ооо, не знаеш как аз също го искам. Когато си тръгна, сякаш някой ме отряза. Нямах желание за нищо. Не зная как съм изминала целия път до дома. Все едно не бях аз.
Взех те на ръце и те отнесох на дивана в хола. Сложих те  да легнеш, а аз седнах до теб. Държах едната ти ръка, а с другата те галех по лицето. Наведох се и те целунах. Усещах как ме гали дъха ти, как ме докосват едвам, едвам устните ти. Дрехите бяха свалени за миг. Отдръпнах се назад. „ Господи, прекрасна си ! – говореше всичко в мен”. Голото ти тяло зовеше за нежността ми. Душата ти за обич.
-      Обичам те, слънчице! – успях да прошепна, преди да те покрия с целувки.
-      Обичай ме, люби ме! Цялата съм желание, копнеж.
Целувах те. Устните ти, страните (леко солени от новите щастливи сълзи), гушката. Гърдите  с набъбналите от възбуда зърна. Спуснах се надолу към коремчето. Усмихна се. 
-      Гъдел ме е!
-      Зная, усетих го. Но ще ти отива много коланче от нежните ми целувки.
Продължих надолу. Ти разтвори краката си, а аз се настаних там, където ме зовеше най-нежното и женствено. Поставих устните си върху горещата ти плът. Потръпна и тихо простена. Ръцете ти ме хванаха за рамената. Езикът ми плавно започна да те обхожда цялата, без да спира. Пръстите ти се впиха в мен.
-      Не спирай, моля те! Толкова е хубаво! Приятно е усещането, когато ме възбуждаш с палавото си езиче. Божествено! Не спирай...
Как да спирам, та аз бях не по-малко възбуден. Легнах до теб. Бяхме в  „69”, странично. Взе пениса ми в устните си. И твоят език беше достатъчно игрив. Завъртя го около главичката, по дължината... Аз не спирах да те целувам... опиянен от аромата на жена.
Вече достатъчно възбудени, се обърнах и го поставих на входа. Натиснах и леко влязох...
Вече успокоени, лежахме и си приказвахме. Главата ти лежеше на моята ръка.
-      Беше вълшебно! Точно както го представях. Ти си невероятна жена. Страстна и нежна. Дари ме с чудесен подарък.
-      Аз, аз...
-      Не казвай нищо, моля те! Искам аз да ти кажа нещо. Толкова ми липсваше, че  не намирах покой в живота си. Дните ми бяха едно кошмарно съществуване. С нетърпение съм чакал дните, когато можехме да се чуем. А останалото време... Побъркваща самота. Добре, че работата ме отвличаше с напрежението си.  Но сега съм тук при теб и мога да ти го кажа лично. Обичам те, милото ми момиче! За мен си най-прекрасния човек в живота ми!
Горещата и страстна целувка беше твоят отговор. И последвалите ласки в нощта. Под утрото заспахме уморени и щастливи. Обичащи...