Рано сутринта Десислава приготви сандвичи и кафе. Беше в страхотно настроение. Щастието което беше я обхванало изпълваше сърцето и.
Кирил се появи, а на лицето ме грееше дежурната усмивка.
- Как ми е момичето?
- Много добре! - а лицето ù грейна като слънце.
Тя отвори хладилника и изкара натурален сок.
После пристъпи към приятеля си и го целуна продължително.
- Какви са ти плановете за днес? - попита той и разтри челото си.
- Нямам за сега! - погледна го с недоумение.
Кръстоса крака, положи лакти върху масата и сключи пръстите на ръцете си.
Кирил глътна от кафето и впери поглед в нея.
Този път я гледаше сериозно, подпрял глава с дясната си ръка свита в юмрук. Въздъхна бавно и продължително. Очите му бяха присвити. Опитваше се да подреди мислите, които пърхаха като разгонени птици.
- Зле ли ти е? - попита притеснена Деси.
- Нищо ми няма! - отговори той тихо и бавно - Вчера сподели едно съкровено желание, за което мислех дълго. Сериозно ли е, или са празни приказки?!
- Момент! - прекъсна го тя, почувствайки се засегната - Как може да мислиш така за мен? Никога не съм имала намерение да говоря празни приказки! Знам за какво питаш; за желанието ми да бъда твоя приятелка, съпруга и майка на децата ни. Само че-е-е... Щом мислиш така, да си кажем сбогом, колкото и болезнено да е...!
- Не е така мила! – въздъхна той, погледна я нежно и хвана ръката ù - Разбирам те много добре. Аз също го желая. Редно би било, аз да те поискам за съпруга!
Замълчаха за известно време. Той запали цигара.
Тя не откъсваше поглед от него и следеше поведението му.
- Мислил съм често, за вероятността да се оженя. За мен ще бъде голямо щастие да споделя живота си с теб! А родителите ти...?!
Тя очакваше подобни думи. Беше наясно със себе си... Никой не би могъл да и попречи, да бъде щастлива с човека когото обичаше. Усмивка озари лицето ù.
- Щом съм споделила желанието си, какво искаш повече? Колкото до родителите ми, те не са важни в момента. Казваш, че би могъл да ме поискаш за съпруга? Какво чакаш още...?!
Той винаги предвиждаше поведението й. Беше права. Познаваха се отдавна. Със сигурност тя щеше да бъде неговата спътница в живота. Не му трябваше послушно, глезено коте, което да се умилква и подвива опашка. С една дума не му допадаха такъв тип жени. Усети напрежението в нея. Понякога обичаше да държи нежния пол в неведение и да се шегува… В случая не биваше да си играе с чувствата ù.
Очите му изразяваха насъбралата се нежност.
- Скъпа…, желаеш ли да бъдеш моя съпруга? Имам нужда от теб!
- Да миличък, винаги ще бъда твоя до края на живота си!
Приближи се до него, седна на коляното му и го прегърна.
- Да не закъснееш за работа?
- Не се притеснявай! Тръгвам! Нека те подържа още малко…!
- Скъпи, какво ще кажеш, да заживеем от днес като семейство. Убедена съм, че можем да си имаме доверие!
- Разбира се, че съм съгласен! И понеже вече е решено, полага ти се да имаш ключ за вкъщи. Ще ти оставя пари да напазаруваш и те моля, да дойдеш към дванадесет часа в „Блага Вайзе”!
- Разбира се, ще дойда! – отговори с настроение и с грейнали от щастие очи.
Тя все още седеше на бедрата му и го прегърна през рамо. А той беше я притиснал да себе си.
- Ще ми позволиш ли да споделяме разходите в къщи? Държа на това! Не си длъжен да плащаш всичко!
- Но ти все още не си на работа, а и не мога да искам това от теб поне за сега?!
- Не се притеснявай, пак ще говорим! – отговори тя, притискайки се в него.

На отиване за работа, той купи кутия луксозни шоколадови бонбони, две коли и водка, с желанието да почерпи колегите, за този прекрасен момент в живота си.
Когато го видяха с бонбоните, безалкохолното и водката, колегите му го посрещнаха с усмивка.
Шефът му седеше на бюрото, надигна глава, свали очилата си, погали подстриганата и добре оформена брада – тип катинарче. Засмя се иронично и каза:
- Ее-е-е, Кире… снощи май не си спал сам, или няколко поредни…!

Май е време да те женим! Стар ерген ли искаш да останеш? Какво чакаш, да завалят булки ли? – и се усмихна…
Кирил се засмя и очите му светнаха. В тях заиграха неугасващи пламъчета. Остави нещата на бюрото си.
Всички чакаха с нетърпение горещата новина на деня.
- Каква изненада си ни подготвил?! – попита шефът му. Присви вежди и на челото му се появиха две тънки бръчки. Изкашля се и поглади темето си.
- Сгодих се! - отговори Кирил с усмивка.
Колегите му замълчаха за кратко, а усмивките им бяха подарък за него.
Един от тях – Калоян си приближи с приятелска усмивка.
- Ей богу, ти се престраши бе човек! Най – сърдечно ти пожелавам, да не бъдеш под чехъл! Мамка му…, като знам мойта каква лисица е! Ако има начин и кожата ми ще одере, но аз навреме й хванах цаката! Не се давай! Ако искаш, можеш да се запишеш на курс при мен за укротяване на жени. Ако не укротиш и не озаптиш звяра, загубен си. Все пак честито! Моля за извинение ако съм те засегнал!
- Колега, може би имаш право, но зависи от силната страна как ще подходи. Бъди сигурен, че понякога и мъжете не са цвете за мирисане. Винаги се получават недоразумения, но в такива случаи са необходими съответните действия. Колкото до твойта жена, нямаш право да се оплакваш от нея.

Настъпи кратко мълчание. Чуваше се само шумоленето на махалото на стенния часовник, който отмерваше всяка промяна в живота, съответно и в емоциите…
Времето като житейска необходимост, летеше като подгонена птица и поднасяше всички възможни, неочаквани и какви ли не изненади – комфортни и болезнени… Но съществуваше и еликсира...
- Браво, Кире! – намеси се шефът му – Радвам се, че мислиш така. Не познавам половинката ти, но ви пожелавам дълги години разбирателство и любов! Наистина, един мъж трябва да бъде хитър.
- Колегата донесъл да черпи, а ние ударихме на философстване - нетърпеливо добави Калоян - Като е тъй, да си кажа последната дума и да я мятаме, че времето минава… Не хапнеш ли, не пийнеш ли, а и секса е необходим, какво друго остава… Утре или някой друг ден, ще се гътнем в майката земя. На всички ни е драсната чертата. Затова нека да грабим това, което ни се предлага, пък каквото ще да става…
Кирил отвори бонбоните и колата, а Калоян извади през това време чаши за безалкохолно.
- Няма ли да отвориш горивото? – попита шефът му с нетърпение.
- Не е ли рано? - реагира Кирил с притеснение и приятна усмивка.
- Знам, че си отговорен служител, както и другите колеги, но не съм ви извикал днес да работим. Днешният съботен ден ще го използваме за решаване на някои проблеми, които ще са изненада за вас. После ще следва банкетна част.
- Шефе-е-е… да не си решил да се развеждаш, с намерение да запазиш баланса в колектива? – попита Калоян с ирония – Ей да му се не види! Що не бях по-млад, че да забърша някоя красива брюнетка, елегантна, с гърди – като футболни топки и дълги фини бедра.
Шефът им го изгледа строго, засегнат от думите му и отговори с ирония.
- Калояне-е-е, Калояне, твойта да не е мечка стръвница? Като те гледам как си се стопил, не ти завиждам! Затова ли мечтаеш да се подмладиш! Но си мисля, защо ли не те изхвърля от работа?! Как я мислиш…?

Другият разбра иронията му и понеже я заслужаваше, не ù обърна голямо значение и се усмихна. Те бяха братовчеди и затова си позволяваха подобни разговори…
- Кирчо, отваряй водката! – нетърпеливо рече шефът им - Да си смажа гърлото и да хващам китарата.
Чашите за водка бяха инсталирани навреме. Калоян подаде бутилката на Кирил.
- Приятелю, запознай се с тази бутилчица! – рече с усмивка - А защо е само една, ама и ти…?! – иронията не падна от лицето му.
- Наздраве колеги!

Калоян глътна от водката и изригна като вулкан. А и видът му беше исполински.
- Мамка му мечка! Дойде ми музата! Къде е китарата? Шефе какъв е повода, да ни викаш в този слънчев, съботно–сексуален ден?
Седящият до него, синеок Слави подаде китарата.
- Хайде, изливай музикалните си качества, умнико!
- Да-а-а вярно, аз съм най- умното и музикалното момче на мама и тати.
Кръстоса крак върху крак, глътна от водката, изкашля се и се почеса по тила.
След като изпя песента, шефът им - Георги каза:
- Колеги, необходимо е да направим разстановка, за да се отвори място, а малко по-късно ще разберете повода. Ще си позволя да поиграя с емоциите и чувствата ви. Първо ще помоля да изместите кинексите в склада. Четирите маси ще наредим откъм стената. Поканете и жените си. Нека дойдат към дванайсет и половина!
Стана от стола и прибра документите си.

- Шефе-е-е… предполагам, че новините са радостни, щом ще има банкетна част? – попита Калоян с нетърпение, почесвайки темето си. Погледна го с усмивка и продължи – Да не си решил да вдигаш заплатите?! Ако е така, да се изреждаме да те целуваме?
- Калояне-е-е, Калояне! – въздъхна Георги, присви очи и раздвижи пръсти върху бюрото – Не си свършил грам работа за пет пари, а искаш повишаване на заплатата. Ако реша някога да правя това, ще бъдеш последния. Така, че не се надявай!
- Така кажи, че да си плета кошницата другаде.
Знаеше много добре, че братовчед му както обичаше да се шегува, би могъл да го направи. За самият него, щеше да бъде по-добре да се захване на друго място, или да пусне наново фирмата си. Имаше и друг вариант, да стане съдружник на братовчед си, стига да се разберат. По спокойно щеше да бъде и за колегите.
- Разбирам те, накъде биеш! Умен си и знаеш какво искаш.
Останалите слушаха разговора им и мълчаха тактично.
- Колеги… разговорът който чухте, смятам, че не ви е притеснил, а и няма за какво. Да си призная, рядко се среща сплотен колектив като нашия, а и разните там майтапи. Когато дойде моментът, да не съм ви пряк началник, мисля, че няма да се забравим…?!
- Шефе, имам чувството, че ни държиш прощална реч. Нов началник ли ще имаме? Свикнахме с Вас, а и смятам, че не сме се изложили.
- Прав си, Кириле! Ще си имате нов началник! Убеден съм, че той притежава по-добри качества от мен. Познавам го достатъчно добре и гарантирам това което казвам. Всички го познавате. А към теб, Калояне, имам друго предложение. Това не означава, че няма да имаш взаимоотношения с колектива си тук. За сега само това, после останалото.

Обстановката в този сплотен колектив се разведри.
Всички разбраха, че Георги бе решил да прави реформа, а и още нещо. Казаното от него бе кратко и загадъчно. Той бе позитивен и рационален ръководител. Винаги подхождаше с необходимото внимание и строгост – когато трябва. Държеше на професионализма и екипността.

Отрядът свърши набързо възложената задача. Всеки се обади на половинката си, да дойде в уговореното време.

Георги обясни за какво ги беше извикал. Зарадва ги с повишение на заплатите. Тъй като разширяваше бизнеса, който трябваше да ръководи, назначи Кирил на своето място. Предостави му и служебен автомобил, който го чакаше на близкия паркинг.
По-късно предложи на Калоян бизнес – оферта насаме. Обясни на колектива, че проектантския отдел ще се мести в собствена двуетажна сграда, с три цеха до нея.
Предстоеше увеличаване състава.
Калоян взе китарата по настояване на колегите си и банкетът премина в много настроение.

Следва продължение.

© Николай Пеняшки - Плашков