29.07.2008 г., 18:52 ч.

Изпепеляване 

  Проза » Разкази
876 0 2
7 мин за четене
"Пиян, за кой ли път убийствено пиян... боли и болката ме реже като нож... Кой сега до теб заспива?... Трябваше това да съм аз..."
В стаята беше тихо и спокойно.Той се бе свил на стола, но не защото му беше студено. Потръпваше при мисълта за въпросите които щеше да му зададе тя.Седеше точно срещу него, искаше да разбере истината.Тя не подозираше нищо, нищо за развитието на нещата.Уверена и директна, зададе първият си въпрос:
- Ревнуваш ли момичето?
Една единствена кристално чиста сълза се търкулна по бузата му.Тя продължи сякаш искаше да го срине и да го довърши.Затова повтори въпроса си:
- Ревнуваш ли момичето?
в очите му същата тази сълза искаше да падне отново, но той не и позволи.Смяташе че е показал достатъчно.
- Какво символизира това? - попита той, но не очакваше отговор. И продължи -Лудост, наречена любов. Любов, толкова изгаряща, че може да разтопи и най-леденото сърце. Любов, способна да изгори сърцето с едно докосване.
Той не искаше повече да се крие. Знаеше, че ще я уплаши, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Влади Всички права запазени

Предложения
: ??:??